Коремът ни боли в три случая - когато се храним набързо, с храна, в която има нещо, което е в дисхармония с нас, когато сме подложени на стрес и когато се влюбим.

Онова усещане, че си ритнат в стомаха, наричано също така "пеперуди" аналогично предизвиква промяна в баланса и самоувереността, който сме си създали в спокойния период. Затова е много сродно с дисхармонията и стреса. Нищо лошо не искам да казвам за влюбването, но така или иначе и трите фактора, които ни сгърчват, имат за цел да ни подсетят, че ей сега е моментът да си обърнем внимание. С нежност и любов.

Макар че понятието "гурме" е малко криворазбрано у нас - всеки ресторант, който има в менюто си гъши дроб, паста от трюфели, октопод и скариди се определя като такъв. Това не е точно така. Гурме може да бъде прясно опечен, ръчно месен хляб с качествено брашно, деликатен зехтин, качествено сирене и опърлени чушки , съчетани с вино с минерални нотки. Точната дефиниция на gourmet е:

1. Човек, който е познавач на тънкостите по отношение на добрата храна и напитки, посветен в изтънчените наслади (синоними - епикуреец, гастроном, бонвиван).

2. Храна с много високо качество, неподражаем вкус, прецизно приготвена и артистично поднесена

3. Ресторант, който предлага такава храна за хората, отговарящи на първото определение - имащи и култура, и сетива да я оценят.

В случая не става дума за хранене с цел засищане, а за чувствено и интелектуално преживяване. Ако "копираме" това определение по отношение на емоциите - какво се получава. Срещаме някого, харесваме го много и съществото ни се разтваря от желание за чувствено и интелектуално преживяване. Но... в момента, в който разтвореното ни сърце е попарено от неадекватен отговор, киселините в стомаха избухват. Егото, взима властта с репликата "Той/тя сега ще види" и ... край на чувственото преживяване.

Идеята на гурме храненето е, че вкуса в устата ни се регистрира от едни неврони в предната част на мозъка, които правят-струват и ни докарват различни приятни емоции и сладки спомени (от детството - както във филма „Рататуй", от романтична вечеря, от първото пътуване до Малдивите). Точно така - невроните, които регистрират вкуса са свързани и с емоционалната ни памет. И ни подсещат както за приятния, така и за горчивия вкус - от храната, от любовта, от всичко, което някога ни е карало да се чувстваме уязвими.

И когато говорим за емоции, често идиотът не е другият човек, който по негови си причини може би е предпазлив или не се досеща за нашите пеперуди в стомаха. "Идиотът" са нашите спомени от предишни разочарования. Те са тези, които атакуват сетивата и ни предизвикват да включим на самозащита, която много не се различава от прояви на агресия, демонстриране на безразличие и други гадни номерца.

Тези самозащити са точно като обикновеното похапване, обилно полято с пиене. Свързани са с низките инстинкти - онези на баналното оцеляване, хищничеството, грубото и повърхностното отношение към живота. И неизбежно провокират тежки емоции - ревност, зависимост, алчност, затрупват тялото и емоциите с шлака.

Гурме храненето и любовта са свързани с фините рецептори в сетивата ни - изострят усета за красивото и виталното, подсилват крехкото и нежното у нас, което е закодирано също толкова, колкото и инстинктът за оцеляване, но е твърде подценявано.

И никак не е случайно, че влюбените хора, особено в периода с пеперудите, някак инстинктивно започват да избягват тежката и груба храна. Всичко, което се иска от нас в този момент е да обърнем внимание на красотата на емоциите си. Няма живо човешко същество, което да не капитулира пред тяхната нежна сила.

Дори и да му трябва малко повече буферно време, за да повярва, че да обичаш не е страшно, а единствено красиво. Или както беше казал някой във facebook: Седемте чудеса на света са: да докосваш... да вкусваш... да виждаш... да чуваш... да чувстваш... да се смееш... И да обичаш.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.