Много обичах грах като малка и всеки път се радвах, когато баба ми го сготви. А тя всеки път ми разказваше и Edna история, не истинска, а нещо като предупредителна притча.

Edna жена сънувала, че отива на големия пазар за първи път и се впечатлила от изобилието на всичко. Явно и тя като мен, много обичала грах и когато се събудила, разказала на мъжа си за съновидението и възбудено повтаряла:  "... и грах, мъжо, на пазара, и грах, мъжо, на пазара...". А той взел, че я набил. Защо я е набил? Винаги недоумявах. Защото му се причувало "играх, мъжо, на пазара" – помислил, че е танцувала жената. Това беше частта с недоразумението, породено от "грах" и "играх".

А аз винаги продължавах да недоумявам - защо ще я бие затова, че танцува? Баба ми претупваше обяснението, с едно "защото не е прилично да се танцува пред хората на пазара, хайде, яж си граха".

Нали помните, че миналият път ви разказах колко свян от енергията на тялото видях у едни съвсем млади момичета в час по танци. Малко след това имаше Edna хубава инициатива - 14 февруари тази година не беше само за влюбените и винолюбците. Беше избран за международен ден в защита на жените и момичета, жертви на насилие под мотото One billion rising Home – One Billion rising for Justice. Един милион жени от 207 държави направиха флаш моб с танци и рози. 

Тогава се сетих и за тази история с "Грахът на пазара" и за времената, в които женската виталност се е наказвала с насилие, независимо дали под формата на бой или с префинените методи на икономическо и психологическо поробване чрез систематично вменяване на срам и вина. И смея да твърдя, че вменяването на срам обикновено е идвало по линия на жените в рода.

Точно както моята баба ми разказваше историята, за да знам, че не е прилично да се танцува пред хората на пазара. Затова бият. Тя никога не е бита от дядо ми, а доколкото знам и нейната майка не е, но от друга страна, не съм чувала някоя от тях да е танцувала на пазара. В общи линии, по женската линия в рода ми се считаше за малко непристойно да си артистична жена, която се излага (във всеки един смисъл на думата) пред публика. Затова и много се радвам, че световният протест на един милион жени беше направен именно чрез танц. 

Статистиката показва, че у нас всяка четвърта жена или момиче е жертва на домашно насилие. И впрочем, има се предвид именно бой. Не мога да го повярвам, или може би не искам, но това означава, че всяка четвърта от вас - жените, които ще прочетат  този текст живее в някаква форма на домашно насилие или най-малкото ѝ се е случвало да се чувства притисната до стената и в капан заради прекомерна ревност, заради изразяване на собствено мнение и всякакви прояви на свободомислие и взимане на самостойни решения.

Тази тема много ме беше впечатлила и преди години. Тогава я развих надълго и широко в два текста, заради които в крайна сметка реших да издам книгата си "Секс, любов и други глаголи". Те се наричат "Пълна лигня" заради контекста "защо добрите момичета се женят за насилници, а лиглите за принцове". 

Бях стигнала до извода, че общото между тях е, че и двата типа имат много сила за живот и огън между краката си, но са израснали на различна почва. Едните, в среда, която е поощрила разцъфването на талантите и дарбите им, а другите – в среда, която систематично е деформирала и унищожавала мечтите за красота и любов. Така вече съм по-съгласна, че насилието продължава. Не само към жените. А като системно изнасилване на обществото, което проявява воля за съществуване на истински ценности и справедливост.  

В това отношение има Edna хубава метафора – когато външни сили счупят яйцето, животът свършва. Когато вътрешни сили счупят яйцето, животът започва.

Слава Богу, има начин вътрешните сили да се възвърнат, дори яйцето да е счупено отвън. През годините на журналистическия ми живот, малко ми беше омръзнало да чувам изискването за "чувство за хумор", което буквално всяка жена изтъкваше като много важно качество на мъжа-мечта. Разбира се, че е ценност, но е важно към какво е насочено това чувство за хумор – да се присмива на другите, да е жлъчен и циничен, да обича просташки вицове за секс и насилие... или да притежава жизнерадостно чувство за самоирония. Можете да си направите един малък тест: на какво се смеете заедно с вашия любим? Отговорът на този въпрос може да ви отвори перспективата към бъдещето на връзката.

Това, което наричам "да се смееш заедно с някого", означава, че той ще се разсмее на онзи сън с граха на пазара и ще я целуне. Означава, че  ще се гордее, ако най-пламенното момиче на дансинга е негово. Дори да не е съгласен с всичко, поне ще е готов да уважи свободомислието ѝ.

Означава, че в компанията на такава двойка, на всички ще им бъде приятно и радостно. Това не изключва някое и друго дребно заяждане на битова тема, но волята да се посмеете на тези леки дразги и да ги разказвате на приятели като вицове за вашето семейство, е много по-голяма ценност в отношенията, отколкото всяко обсебващо чувство, което отключва ревността, страха от загуба на другия и всичко, с което сме склонни да се манипулираме с илюзията, че това помага Edna връзка да не се разруши. Тя е разрушена по начало, ако от нея е отнета виталността на жената.

Мъжът няма как да прояви истинските си качества на партньор, ако жена му не е свободна да разгърне женствеността си. Може да не я пребива, но по някакъв друг начин ще бъде гадно копеле. В огледалото на взаимоотношенията се отразява само онова, което поставим пред него като образ. Онзи образ, който стои закътан в подсъзнанието, но появи ли се другарче за игрите на любовта, винаги излиза на преден план.

Няма по-голяма превенция на насилието, освен Edna жена да си даде труда да опознае истинската си, красива, витална, сексуална, могъща и пълна с радост и смях, вътрешна природа. И да спука черупката на яйцето отвътре. Във всеки един друг случай, ще се намери кой да я счупи отвън.