Много исках да кръстя този текст "Flirt me up", но тъй като все пак съм филолог, уважавам правото в българските сайтове да се пише на български, а ако взема да го преведа, няма да е същото като енергия и все пак го казвам, за да си знаете как усещам магията на флирта, за която този път ми се иска да поприказвам.

За мен умението да флиртуваш е на първо място проява на любов към себе си. Забелязала съм че онези, които имат естествената дарба да флиртуват където и да се намират – дори  да са отишли да плащат сметката си в топлофикация през юли, са щастливи хора. 

Обожавам тяхната компания и не пропускам случай да прекарвам повече време около тях. Защото освен всичко друго, около тях и смехът е много, действат заразно и буквално преобръщат всяка тъпа ситуация в позитивна.

Колкото и красиви думи да са изприказвани за любовта, всички си знаем, че когато възприемем отношенията си много насериозно, тя се трансформира в емоции, които никак даже не са ни приятни – желание за обсебване, ревност, недоверие... какво още беше... забравила съм вече, защото не живея в света на тези чувства.

Но пък за сметка на това съм наблюдавала достатъчно как емоциите от този тип започват да си показват рогцата, когато престанем да флиртуваме. Което пък в превод означава, че сме престанали да се харесваме. Че сме станали несигурни в собствената си привлекателност и за всеки случай сме предпочели да заменим радостта от общуването с навици да контролираме и/или обслужваме другия.

Флиртът обаче е способен да събуди всякакви заспали чувства, да ни извади и от най-дълбоката депресия, да украси ежедневието не с една, а с хиляди усмивки и най-вече да поддържа вътрешния ни огън в една постоянна възбуда на удоволствие от общуването.

Това наричам "събуждане" – едно е да те събуди будилника и да мразиш, че се налага да ставаш (метафора за някоя неприятност), друго е да те събуди радостта от живота.

Знам, че повечето хора се въздържат да флиртуват свободно и безогледно, защото се притесняват поведението им да не бъде разтълкувано като прекалено директен сексуален намек и да, често то се тълкува именно така.

Което за съжаление поражда и много поводи за ревност, но в крайна сметка, флиртът е предимно израз на естествено дружелюбие. Имам една любима приятелка, от която честно казано, много жени се притесняват за мъжете си, но винаги ме очарова начинът, по който общува със света.

Влиза например в касата на мобилен оператор и с най-чаровната си усмивка и смееки се, казва: "Кой от вас е в настроение да му се карам, защото за това съм дошла?" И те, хората с удоволствие правят онова, което иска от  тях, просто защото им е приятно да удължат общуването си с такъв човек още малко.

Познавам много такива мъже и жени, не смея да твърдя, че съм на такава висота в изкуството на флирта, но те са ме научили да уважавам това отношение към света безкрайно. 

Факт - флиртът е основна подпалка на сексуалното желание, но е голяма глупост да бъде тълкуван единствено като намек, който казва: "хайде в леглото, малката". Той просто прави скучните неща интересни. Задвижва ни, усмихва ни, превръща най-баналното пиене на бира в зноен летен следобед във вълнуващо приключение.

Освен това, чисто физиологически регулира сърдечния ритъм. Намалява напрежението, предпазва от мигрена, гастрит, язва и болки в гърба. И определено е нещо като профилактика на самочувствието. Един флирт за закуска има далеч по-голямо събуждащо действие за сетивата от чаша кафе, при това без вредното действие на кофеина.

Но най-важната причина да се флиртува постоянно и безогледно, от гледна точка на възраст, пол, място, е, че целият свят започва да бъде леснодостъпен. Всички искат да са в близост до такъв човек – с него лесно се разговаря, изведнъж се откриват възможности и ситуации, които преди са изглеждали невъзможни.

Жените понякога се стесняват да флиртуват наляво и надясно, за да не ги вземат за лесно достъпни или за да "не започнат първи", мъжете също се притесняват било, за да не изглеждат като глупаци, било за да не ги вземат за несериозна партия или за да не предизвикат ревност у у своята половинка.

Тези притеснения обаче издават единствено неумение човек да свири различните мелодии на флирта, образно казано.

Да флиртуваш без да минаваш границите на дружелюбието, си е изкуство. И като всяко изкуство, изисква упражнения, особено, ако не е нещо, с което човек е свикнал в семейството си. Но упражнението да флиртуваш с хора от 8 до 80 години, определено си струва.

Просто светът става по-добро място, когато има много флирт.