Михаела Петрова
- Виж какво ми е написал - казва тя и сочи личната си поща във facebook. Е, добре, написал й че харесва нещо си, което тя е направила... Честно, не разбирам защо ми показва личната си кореспонденция с мъжа, към когото знае, че имам по-специално отношение. Не разбирам защо жените си причиняват такива неща една на друга.
- Your inbox is not my business* (англ. - Твоята лична поща не е моя работа)- изсъсках. Погледът й говореше, че нещо не ме разбра. Добре, млада е, може пък наистина да има някаква невинност в това, което направи. Поех дълбоко въздух, запалих цигара и я попитах: "Ти без приятелки ли искаш да останеш?". Отново не ме разбра. Според нея било предателство към мен да не ми покаже тези мили думи от него. Очевидно ще трябва да обяснявам, нищо че ме върна в 7-ми клас.
Първо на първо, ако в тази ситуация съществува понятието предателство, то е спрямо мъжа, който е предпочел комплиментът му да не бъде публично достояние. Няма значение какви са причините - дали я сваля, дали наистина е бил впечатлен и не е искал това да бъде някаква публична декларация, дали е искал да ме предпази от това свое "харесване"... Така или иначе, той е трета страна и в случая няма да научим неговите причини.
- Какво искаш да ми кажеш, показвайки ми това? - попитах я.
- Амиии, не те ли интересува с какъв човек си имаш работа? Грешен отговор. С готин и секси пич си имам работа, а тях... така да се каже "една майка ги е раждала". Те си пръскат чар и сексапил и докато си ходят... и се закачат с момичетата околовръст, ей така, както дишат. Тоест, това че ти е обърнал някакво внимание, на практика не е лично. Това е нормалното му състояние - да доставя удоволствие с начинът, по който ухажва жените. От там насетне, дали нещата ще станат лични, е съвсем друга история. И зависи от това дали имате общи цели и общ път, а не дали природата ви е такава, че флирта извън връзката ви храни с положителни емоции.
Но тук казусът е свързан с приятелството между жените. Не се родила и вероятно няма да се роди жена на този свят, която няма да впрегне сили да изолира или поне да детронира конкуренцията. Единственото нещо, което казваме на приятелката си, когато й споделяме, че нейният любим е флиртувал с нас е : "Аз съм ти конкуренция".
Пак повтарям, това за него може въобще да не е така, но ние винаги така го разбираме. И започваме да правим глупости, за да си запазим мястото на фаворитката. И най-вече - винаги ще имаме едно наум за тази жена. Съвсем не за мъжа. Човешката ни "кройка" е такава, че обединението с мъжа е по-важно от това с друга жена. Инстинкти. Срещу тях не се върви.
Другият ефект от подобно споделяне е, че то внася предубеденост в отношенията ни с него. До този момент на узнаване на някаква "истина", важно е било онова, което се случва само между нас. Всички мили и готини неща, които правим, за да ни бъде приятно, когато сме двамата. В момента, в който вече знаем как се държи с другите жени, виртуалното пространство на връзката става пренаселено.
Той може и да е забравил, че е направил комплимент, но ние помним и започваме да му навираме в очите как ние сме по-добри в онова, което той е харесал у другата. Което напълно излишно ни затормозява и измества фокуса на вниманието от това, което той истински харесва в нас.
Изнервя и взаимоотношенията. Той се чуди откъде му е дошло. Ти се чудиш как да издигнеш статуквото на връзката над червейчето на съмнението в неговата вярност. Единственият бонус е, че сексът може да стане по-страстен в това състояние на повишена чувствителност. Но ако двамата не са наистина един за друг, това не продължава дълго.
Подобно споделяне между приятелки обикновено става стимул връзката между мъжа и жената-фаворитка да се заздрави. Това може и да ви звучи чудесно, но да вземеш решение за партньорство на тази основа... е грешна причина. Класически фалстарт на егото, при който едно женско приятелство е зачеркнато, а връзката с мъжа се е изместила от своята първопричина.
Не искам да заставям в позиция на factotum (някой, който знае всичко), но все пак, ако приятелството и връзките за вас са ценност, пазете светостта на онова, което се случва между вас само и единствено за себе си.
Единствената истина е тази, която улавяме със сетивата си и в очите на другия..., кой какво казал, защо и кога ... не е наша работа ако искаме удоволствието от общуването с хората около нас да ни вълнува без да ни разочарова.
Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова
