Сигурна съм, че ако се проведе анкета за или против спонтанността, всички ще тръгнат да защитават магията на онези моменти извън контрол, когато страстта ни завладява.

Да, неописуемо сладки са. И споменът за тях може да ни държи "влага" с години. Освен всичко друго, те имат силата да ни припомнят колко неустоими можем да бъдем. Но със същия успех могат да ни изиграят най-лошата шега - да ни карат да се питаме: "А защо сега не сме така желани?". И дори да се вкараме във филма да търсим доказателства, че все още сме сексуално атрактивни извън връзката, на която държим.

Там е работата, обаче, че живеем във време, когато спонтанността играе най-лошите си шеги в съвсем млади връзки. Окей, харесваме се, окей, нетърпеливи сме да стигнем до леглото, окей, ръцете и устните не спират да търсят неописуемата тръпка от докосването, но нещо не е наред.

"Не знам защо, но нещо не мога", казва той. "Не се притеснявай, и така ми е добре" - отговаря тя. И двамата знаят, че това просто не е вярно. Не го признават на глас, но вътрешните гласове защо не спират да тревожат крехката същност на интимността. И се започва с контрола - да поспим, да се погушкаме и ще опитаме пак... когато се отпуснем, когато влезем в "несъзнаваното". Тази схема обикновено проработва. Но спонтанността завинаги е отминала. На нейно място са се настанили "задължението" и "доказването".

Млякото на спонтанността може да бъде пресечено и от други дреболии като - "ужас, потен съм", "леле, не съм си обръснала краката", "как можах да сложа обувките, които ми омирисват краката", "уф, не трябваше да ям толкова, откъде се взеха тези газове сега", "нямаме презерватив - нищо - как нищо?!!!", "шефът звъни, не мога да не вдигна", "ах, какво ще напиша във facebook сега"... ииии, дали да не прескочим цялата тази работа и да пием още по едно...

Време е да си признаем, че живеем във време, в което спонтанността крие прекалено много рискове от разочарования. Ако добавим към това и все по разпространената, за жалост, употреба на стимуланти срещу умората, които да ни вкарат по бързия начин в състояние на активност и опитимизъм, нещата съвсем могат да загрубеят. В това няма нищо чудно.

Още през ІV век "Кама сутра" е написана от мъдреца Ватсаяна, заради хората, които живеят в градовете и по тази причина са се отдалечили от естествените природни цикли. Няма нужда да се правим на свръхчовеци и да гоним норматива на порно звездите, за да ни се получи екстаза. Така просто не става.

Е, при съвсем младите, които тепърва изследват усещанията си, спонтанността е в норма. Но в крайна сметка, тя е и в хармония с повечето неща, които искат да правят и опознаят.

Фатална грешка е и да мислим, че връзката ни или пък ние вече сме "стари, уморени, влезли в рутина, изстинали един към друг". Не е това. Пък и нито един котлон не може да загрее, ако не го включиш, нали така? За да доведем един бизнес проект до край - какво правим? За да сме с перфектен маникюр и красива прическа, какво правим? За да са нахранени, облечени и щастливи децата ни, какво правим?

Какво правим, за да си починем и да се наспим? Отделяме време и внимание. Не е ясно защо очакваме сексът да бъде спонтанен, при положение, че животът ни не е такъв. Няма как да се смени на бърза ръка предавката, ако това е ритъмът ни. Цяло чудо е, ако подобен опит не завърши с катастрофа.

Да, знам, че си искаме магията на спонтанността. Но нима няма магия, когато виртуозен музикант застане на сцената и завладее публиката? Нима няма импровизация на джаз концерти? Нима някой спортист е учудил света без сериозна предварителна подготовка? Нима най-добрите коментатори, анализатори, професори, журналисти не отделят много време за своите 15 минути слава?

И защо здрави, прави, красиви, умни и сексапилни жени дават луди пари за курсове за съвременна гейша, например? Какво толкова могат да ги научат там, което те не могат? Много време се чудех защо след това успяват да създадат успешни връзки? Отговорът е само един - това ги провокира да обърнат внимание на интимното общуване. Да му отделят време. И да мислят за него като за важна част от своя живот.

Така една приятелка спаси брака си наскоро. Не с курсове. А с дисциплина. Въведе вечерно пиене на вино със съпруга си. Всяка вечер. Независимо колко задачи са останали несвършени, реши, че ще отдели време да си говорят, да се закачат, да се смеят, да споделят, да си бъдат интересни както в началото на връзката.

И спонтанността отново започна да се случва - с докосване, с целувка набързо, с радостта в очите от общуването с любимия човек. Най-забавното в цялата история е, че скоро след като възстановиха комуникацията помежду си, наеха допълнителна квартира. За секс. Да не се съобразяват с децата. И да си държат там всички играчки и каквото още ползват, за да си играят. И им доставя голямо удоволствие да отскачат в нея през деня и да се държат като изневеряващи любовници. Изневеряващи на рутината, която за малко да ги раздели.

Няма как това да стане без добре режисирана спонтанност или както моята приятелка отговаря, когато я питат как си е спасила брака: "Упражнението е волево, а не емоционално".

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова.