Знаете е я онази поговорка, че мъжете обичат с очите, а жените с ушите. И тя се тълкува малко повърхностно – в стил, че мъжете се влюбват в красиви жени, а жените – в онова, което мъжете им говорят. Ако се плъзгаме само по повърхността на тази концепция, това не е изцяло невярно. Но, като всяко плъзгане, е твърде подхлъзващо.
Малко по-дълбокият смисъл на поговорката по отношение на мъжкото обичане с очите, веднъж го чух от един банскалия: "Няма по-добър фотошоп от влюбеното мъжко око". Ето това е – когато мъжът е влюбен, той вижда жената като красавица. Това е казано още от Сервантес в "Дон Кихот" и неговата пъпчива, и не от знатен род Дулсинея, която всъщност се казва Алдонса Лоренсо.
Когато Санчо Панса му докладва каква е реалната ситуация, Дон Кихот отговаря: "Мислиш ли ти, че всички поети, които възпяват своите възлюбени дами, назовани с измислени имена, са имали в действителност такива любовници? (...) Ще прибавя в заключение, че за мене всичко това, което говоря в този час, е истина, че във въображението си аз я виждам каквато я желая както по отношение на красотата й, така и на знатността й".
Ама кой да чете, пък и да осмисля Дон Кихот във времената на лифтинг, липосукция, ботокс, LPG и прочее знатни процедури. Така че, лафът на банскалията също върши чудесна работа.
Така или иначе няма процедура, която да озари погледа, както нечие вътрешно разливане от любов. Дори когато то се припознава по-скоро като "истинско харесване". Много пъти през годините ми се е случвало да наблюдавам от другата страна как жените се разхубавяват в присъствието на влюбен мъжки поглед. Изведнъж започват да блестят.
Случвало ми се е и на мен така да разбера дали някой ме харесва много истински. Примерно, на вечеря сме или в бар, или на среща по работа, където и да е... и в някакъв момент, отивам до тоалетната и какво да видя в огледалото – блестящ поглед, сияещо лице... самата красота.
Друг път, когато взаимният интерес един е бил така, отгоре-отгоре... огледалото показва друга истина – умора в очите, понякога извира и тъга от дълбините на зениците, повяхналост ..., случва се и да съм си направо грозна. Дори и отпочинала, гримирана, с маникюри и прически, в течение на времето, прекарано заедно с господин „просто приятен”, накрая си като увяхнала. И обратното – не мога да спра да се гледам с радост в огледалото, когато освен всичко друго, съм чула всяка негова дума.
Защото обичането с ушите няма общо с комплиментите, които ти прави или не прави. За съжаление и на всички донкихотовци обаче, няма общо и със стиховете, посветени на теб. Слухът женски е нещо удивително. Може би ни е даден по този обострен начин от Майката природа, за да сме сигурни в избора на алфа-мъжкаря като за нас и после да разпознаваме гласовете на собствените си деца. Не знам. Но ако погледнете илюстрация на анатомичното устройство на ухото и на матката, приликите бият на очи.
Далеч преди да направя тази очна ставка в Google, бях забелязала, че когато съм окей да правя секс с някого, го чувам. Осъзнавам онова, което казва. Думите му могат да ми влияят, да ме провокират, да ме докоснат, да ме вдъхновят, да ми дадат добра идея, да ме разсмеят, да ме засегнат дълбоко, да пробият всички защити на подсъзнанието по отношение на капсулираните емоции, да ме вдигнат в небесата, да ме съблазнят буквално. И интересното е, че това може да се случи докато си поръчва питието или пица. Дори ако говори с приятел за автомобили. Няма значение за какво става дума. Няма значение дали се обръща лично към мен. Чувам го и помня какво казва.
Нали знаете, има едни жени, които постоянно повтарят „мъжът ми каза”. Много им се дразнех някога. Мислех си – "абе тя собствено мнение няма ли"? Със сигурност има, просто обича мъжа си и по тази причина чува онова, което той говори. Знаете също така, че много скандали между съпрузи започват с репликата: "Ти не ме ли чуваш какво ти казвам?". Ами, ако е започнала да не го чува, значи е започнала да не го желае... Може нещата да са обратими, може да не са. Човек никога не знае, но по-важното е, когато избираме партньор, да слушаме ушите си.
Нали знаете, при църковното бракосъчетание, на едно място се казва: "... и да слуша мъжа си". Мисля, че тази заръка не е правилно канализирана. По-точно, разбрана е неправилно в онези патриархални времена. Най-вероятно е било благопожелание „да чува мъжа си”, тоест да се желаят, да резонират на една честота, за да създадат добри неща от тази обединена енергия на двойката.
В живота си съм се срещала с изключително интересни хора. От една страна, професията ми е такава, че винаги съм можела да се запозная с всеки, който ми се стори интересен. От друга, имам сравнително активен социален живот и лесно се запознавам с нови хора. Повечето от тях, наистина чудесни. Няма случай да не съм пила поне кафе с онези, които са ми се сторили интригуващи или съм забелязала, че взаимно сме си симпатични. Така че съм абсолютно сигурна – когато думите му отскачат от мен, дори темата да ми е интересна, това не е моят човек.
Дори да покрива всички нормативи за добър партньор, започна ли да се насилвам да слушам, може да викаме сервитьора за сметката. Е, не бива да се пренебрегва опцията да станете много добри приятели. Така че не е нужно да се закрива цялата сметка, а само онази част от нея, в която е съществувала идеята за интимна връзка. Ето в този случай няма никакъв смисъл да експериментирате дали си допадате сексуално. Не си допадате.
Каквото и доверие да си мислите, че може да му имате.
Е, факт е, че невинаги може да се има доверие на тези, които чуваме. Сигурно така се е родил израза "имам обеца на ухото". И независимо от това - да имаме купища обеци, без значение дали ги носим или не. Обичаме ги, радваме им се като деца. Може пък да са символ на интуитивното ни желание да намерим онзи, когото чуваме много добре. Така че, обеците са един чудесен подарък за Свети Валентин.
Още от Михаела Петрова:
- Не съм вярвала, че ще живея в свят, в който вече не общуваме помежду си
- Къде ми е проблемът с „джендъра“
- Няма начин да предозирате с благодарността
- А ти в кой свят живееш?
- Червеното, романтиката, традициите, пазителките на „огъня“ в дома: няколко магии с общ корен
- Малко невинно упражнение по пречистване: или пренаписването на деня като женски начин за връзка с интуицията