"Това, което правим, не отива ли повече на 18-годишни момичета?” – попита ме моя близка приятелка, докато разработвахме нашия решителен план и съвсем практична технология как да се освободим от всичко, което сме натрупали в женското си сърце, а по съвместителство и в главата, матката, щитовидната жлеза, ръцете, краката, бъбреците и особено в черния си дроб през годините, в които сме преживявали най-разнообрани срещи и разлъки.

И не, не си мислете, че не харесваме живота си. Напротив, и двете сме си поживяли доста добре. Обичали сме много, били сме много обичани, не сме имали свян или излишни предразсъдъци да вкарваме иновации, да експериментираме, да търсим пътища към екстаза в страстните и дори в леко безстрастните, но мили и обични нощи.

Били сме съпруги, любовници, домакини, мъжки момичета, вдъхновени от своята професионална кариера, майки, доверени приятелки, сестри... Били сме кокетни и недостъпни, били сме и лесно достъпни, страдали сме и ни е боляло така, че сме мислели, че е невъзможно тази болка да отшуми.

След години не сме вярвали, че от такива глупости може чак пък да те боли. Обичали сме и мъдро, с разбиране и приемане на другия. Имало е периоди, в които сме били смайващо моногамни, и други, в които е било малко или повече пренаселено, както и моменти, в които всичко, което сме искали е да не дишаме един и същи въздух с човека, блажено заспал до нас.

Имало е дълги периоди, в които сме избирали да останем съвсем сами, дори без никакви мисли и емоции към някой мъж, без дори да флиртуваме за поддържне на форма, за да преподредим света и приоритетите си. И да, след такива периоди новите връзки са били белязани с повече мъдрост и толерантност към пространството на другия и най-вече с повече респект към онова, което доставя удоволствие на нас самите, без да настояваме, да се цупим и да страдаме, че не е споделено и от човека, когото ни харесва да обичаме. 

Но неизбежно идва моментът, в който няма бог знае какви изненади от това, което можеш да получиш от взаимоотношенията, нито пък от секса. Няма и нужда да питаш лелята от съседния блок, която гледа на кафе или карти, дали този път нещата ще ти се получат за вечни времена. Съвсем наясно си както с метаморфозите на страстта, така и с техниките за оргазъм, за съжаление си наясно и с нарастващата импотентност.

Вече е започнало да ти става ясно, че пътят  към "вечните времена” е въпрос на съвсем различен тип връзка - тази с Висшия ни аз. Но дори и в "смъртния вечен вариант”, шансът да "остарееш заедно с някого” в общи линии е възможен, ако се срещнете на възраст извън понятието "първа или втора младост”.

И все пак, възможно ли е да изпиташ романтична страст със същото вълнение на младостта, без предубедеността на опита? Може ли да се сдобиеш с пълна амнезия за емоционалните травми, но да си запазиш мъдростта като придобит рефлекс и да се насладиш на новите си връзки, сякаш никога преди не си се влюбвала, защото все пак си още здрава, силна, секси и се чувстваш в разцвета си?

Възможно ли е да се преродим, без чисто технически да се налага първо да умираме? Ето затова си говорихме с моята приятелка, когато ме попита дали ни отива да се държим като хлапачки.

Решихме, че ако продължим да интелектуализираме по темата, ще отворим бутилка вино, затова докато все още бяхме на кафе, решихме да влезем в медитация и да попитаме телата си – може ли? Казаха, че може. Нещо повече – всичко в мен се развълнува като ученичка преди първа среща.

После се оказа, че може, но си има условие – ако сме вътрешно готови да прекъснем  всички връзки, които сме създавали. Изглежда бяхме. Създадохме план и започнахме да трием файлове и архивирани програми от задръстения си със спомени софтуер.

Почти веднага усетихме прилив на сили. И мога да ви уверя, че е изключително вълнуващо да си абсолютно начинаещ.

Романтиката веднага звънна на вратата и се настани на дивана, много радостна да ни види отново така вдъхновени, след толкова много години...