"Ако след най-страхотния секс, тя ви попита: "Обичаш ли ме?", това с което сте се занимавали, не е любов". Някъде ми се мерна този цитат.

Честно казано, нямам спомен някога да съм задавала този въпрос, но е истина, че когато са ми го казвали без да питам, усещането винаги е било изключително вълнуващо.  А във връзката, в която най-много исках постоянно да го чувам и се случеше тези думи да се отронят след секс, или в просъница между някое обръщане и сгушване, притихвах и оставах полубудна, за да бдя над тази абсолютна красота – усещането за сливането през сърцата.

Подметнах темата в една от моите женски групи, с които работим по въпроса за укрепването на доверието в любовта, която сме склонни да даваме и получаваме, и се получи много интересен разговор.

Попитах момичетата какво помнят от преживяванията си, които биха нарекли "страхотен секс". И се оказа, че никой няма ярки спомени от самото изживяване или конкретните действия и техники. Отчетливият спомен е за моментите на пълно доверие у другия и изостряне на сетивата за красотата и чарът на ситуацията. Независимо дали някой е произнасял думите "Обичам те".

Дори онези, които са склонни да разделят понятията любов и секс, трябваше да признаят, че когато ситуацията е била "само секс"  и емоциите са били заключени с тежки катинари, е съществувало доверието, че другият няма да те нарани.

Парадоксът е, че точно това е същността на безусловната любов - да отдадеш любовта си, доброто си отношение, нежността, знанията, уменията, грижата... без никакъв страх, че би могъл да бъдеш наранен, защото не искаш нищо в замяна.

Стига ти тази награда – удоволствието да го правиш, да се наслаждаваш, да се раздадеш, да приемеш в себе си част от другия. Но неосъзнаването на този факт винаги ни играе лоша шега. Високомерното отхвърляне на емоциите от страх да не пострадаме или срам, че може да изглеждаме глупаво или незряло, ги трансформира в цинизъм, който наранява нас самите. Знам го от първа ръка. Затова и си позволявам да го твърдя със сигурност.

Аудиторията на Edna.bg вече ме познава достатъчно добре, за да знае, че не съм от обвързващия се тип жени и ми е малко късно да експериментирам с опцията "Какво е да живееш 50 години с един човек". Което въобще не означава, че някога ще се откажа от любовта и усещането за абсолютната красота на изживяването ѝ.

От моята камбанария мога да твърдя, че няма такова нещо като "само секс". Освен може би с вибратора, стига да не се привържеш към него, което също е възможно, чувала съм. Но сега си говорим за живи същества, на които не може да превключваш копчето на On и Off, когато си поискаш.

Добре, не го наричайте любов, ако това ще ви обърка, но ако си спомните ситуаците, в които сте избирали да се повъргаляте в леглото без претенции за обвързване, няма начин да не сте били привлечени от нещо красиво в този човек. Иначе просто нямаше да бъдете там. Не е задължително това да е бил външният вид, макар че на тази въдица всички се хващат. Включително вулгарните хора с техните по-особени понятия за красота. Дори и вибраторите потъръгнаха, откакто техни дизайнери станаха жени и започнаха да ги правят приятни за окото, за ръката, за всичко.

Красива е самата настройка за подобно изживяване. Само си помислете колко хубави неща правите за себе си, дори и да са за единия секс. Слагате съблазнително бельо, подчертавате всичко, което обичате в тялото си, усмихвате се вътрешно, чувството ви за хумор и игривост разкрива своята същност. А сетивата започват да сканират онова, което ви привлича в другия и игнорират недостатъците.

Очите си харесват някакъв детайл, който намират за толкова чаровен, че чак се захласват. Както вече е ставало дума, слухът ни първи отгатва кого бихме пожелали и в леглото. И превръща думите му в музика, приятна за ухото. Докосването е следващата магия. Колкото по-фино и деликатно е то, преди да дойде моментът да се сграбчите, толкова по-голяма е красотата на флирта. Красота може да бъде открита във всеки един момент, в който общуваме един с друг. Стига да си позволим лукса да обърнем внимание на детайла.

И впрочем, този подход  - да търсиш красотата в детайла, е съвсем уместен и при двойки, които имат дълга история заедно. Поувлечени в рутината на делника си, те често забравят или приемат за даденост партньора си. Когато започнат и да си хъркат един на друг или да занемаряват грижата за себе си, и сексуалното желание някак се разсъхва. Наричайте го любов, ако искате, но ако липсва усета за красотата, не бих се вързала, че това вашето е нещо повече от навик да сте заедно, който ви вменява отговорности и нехае за дълбочината от усещания, която всеки носи.

Сигурна съм също така, че усетът за красотата трансформира онзи "цинизъм", за който споменах. По някаква тяхна си причина, емоциите не се страхуват от красотата, напротив – тя ги успокоява. Създава им усещането за онова доверие, че няма как да бъдат наранени. И те се проявяват много по-спокойно. Плуват в свои води. И в тези води е възможно да чуете много повече от веднъж думите "Обичам те". И най-важното – на вас самите ще ви се иска постоянно да ги казвате. Без страх. А защото е красиво. По тази единствена причина.