Първа и втора част можете да прочетете ТУК и ТУК.

Не ги защитавам, разбира се! Но за жертви – жертви са! На страха, на слабостта си! Нямам предвид нагона като слабост – женкарите изобщо не си струват коментар, тe са друга форма на живот – човекоПОДОБНА.

Естествено, че има и такива жени. Но темата беше за клишетата относно любовта и тънките сметка в триъгълниците на нормалните, средностатистически човеци. Абнормното е тема на специализираната литература по психиатрия.

Често мъжете се женят, щото "Така трябва!" и "А защо не?". Това не на всяка цена е свързано с "луд от любов". Което не означава, че не са способни на силни чувства. Просто за тях, за съжаление (тема на следващия текст), бракът и любовта са различни неща. Между които, убедени са, че могат да балансират.

Затова преживяването изневяра няма онази съдбовност и драматизъм както при жените. При мъжете действа принципът "Едната ръка да не знае какво прави другата". Но какво се случва, когато изгубят контрол над ситуацията – не преценят точно потенциала на връзката, границите, копнежа на сърцето си? И вместо предвижданата бърза авантюра се случва трайната тайна връзка. Все по-малко тайна и все по-обсебваща желанията и времето.

Гаранция ви давам, че ако бъдат поставени в ситуация на избор, то почти сигурно, посоката е към това, което е по-малко сложно. За разлика от жените, които сме обсебени от емоции.

Какво става обаче, когато не искаме да вземем решение? Какво причиняваме на другите от страх да не сгрешим, да не ни намразят децата, да не ни заплюе обществото? Обикновено това са женските страхове. Най-големият ужас за мъжа е, че рано или късно любовта ще се превърне в ежедневие и тегоба, като тези, в който вече се е вкарал чрез брака си. Само че този път ще е на висока цена! И той отлага да я плати. Поради което плащат с наранено его "законната" жена и с "омърсена чест" любимата.

Ей, момичета, стига сте се фиксирали върху мъжката потентност. Всъщност, мъжете, които се задоволяват да живеят в триъгълници, просто са си направили сметката. Странно, че тълкуваме "така му изнася" като желание да е свързан с две жени, а не като нежелание да изгуби контрол върху децата си и парите си. Познавам много мъже, които не се развеждат, за да не се разделят с... половината от бизнеса си.

Абсолютно прагматично и рационално разсъждение, което (при моята романтична идея за брака) през ум не бе ми минало, тъй че, когато го чух за първи път, се втрещих. То си е своево рода сексуално робство – спиш с някого от няма накъде, защото имаш материален интерес! Ей така звучи, простичко казано. ГРОЗНО! Точно както се вербализира и интересът на някои съпруги и любовници.

Та, защо не се интересувам от женени мъже? Хайде да си го представим. В семейното гнездо, доколко успешно, доколко – не, той търси начин да изпълни като ритуал съпружеските си задължения в леглото, защото е преценил, че статуквото е разумният вариант. ГРЕШНО!

Докато любовта му е жена на друг, с който я дели... някак си. Вероятно като се опитва да се дистанцира от този факт. ГАДНО! И този е мъж?!? Или пък тя си няма друг. Той е единственият! Затова празнува Нова година и осми март сама. Боледува сама. Когато нещо се развали или някой блъска по вратата вика съседите или се заключва с кухненския нож в банята.

Този ли е големият пич? Този, дето страхливо влиза в пантофите на затворнически райета, подарък от тъщата, и блаженства с емоциите си от срещата с другата жена на дивана в хола. Докато не чуе похъркването на благоверната от спалнята.

Този ли е Мъжът, кандидатът за душата ми? Мъж е равно на Мъжественост (тестостерон) плюс Мъжество (чест). А това е Мушморок! Няма как да ми е симпатичен. Не, благодаря, задръжте си го.