Едва ли има същество на този свят, което не изпитва естествената потребност да обича и едва ли има по-голяма радост от усещането, че тази любов е споделена хармонично като в красив танц.

Но много често това изключително красиво чувство за съпричастност и резонанс един с друг, на бърза ръка се превръща в тепих за разрешаване на вътрешни конфликти и противоречия със самия себе си. 

Ще прескоча един голям раздел, свързан с детството, връзката с майката и бащата, ще подмина и патологията с насилието във връзките. Не че това не са важни неща, напротив – те са фундамент. Но ще ги прескоча, защото смутителното е, че дори когато тези фактори не съществуват в личната ни човешка история, импулсът да реагираме с някаква драма и мъчение на красивото ни чувство, изскача като спам и продължава да мъти водите на големи, възпитани, добри и разумни хора, при това със съвсем приличен коефициент на емоционална грамотност. 

Честно казано, през повечето време не се замислям специално. Само от време на време ахвам от недоумение. После решавам, че е някакво недоразумение. Напълно забравям и след време се оказва, че недоразумението никак не умее да прескача центробежните сили, които го въртят в омагьосания си кръг. И образно казано, започваш да получаваш съобщения от администраторите на главния сървър, че трябва да си "влезеш в програмите" и да си изчистиш натрупаният спам. 

Тази история със "спам"-ът вероятно няма да бъде разбрана от хората с дългогодишни връзки, които са си дали труда да се напаснат един към друг и да си създадат емоционални навици. Дали става дума за дългогодишна любов и страст във връзките им или просто за добре регулирани навици за общуване, няма значение. При тях вече съществува така нареченият "организъм" на връзката, който има силата да хармонизира партньорството. Ставало е дума за това и друг път, включително в книгата ми "Агент на нищото".

Но всички сме наясно, че особено в големия град и по принцип, за градската култура на световно ниво вече е съвсем нормално, когато двама души се харесат и започнат да спят заедно, да имат повече от 5-6 връзки зад гърба си. Без въобще да е задължително която и да било от тях да е била брак.

Предишната опитност отдавна не е някаква драма сама по себе си. Дори по отношение на секса, често е бонус, защото и двамата знаят повече тарикатлъци. Знаят също така, че не всички жени и мъже харесват едно и също нещо, понаучили са, че ерогенната зона на един, може да е кошмар или пълно табу за някой друг. Смея да твърдя, че в това отношение дори започна да се утвърждава етикетът да се питаме предварително какво обичаме и какво предпочитаме да си спестим като изживяване в леглото.

Само преди десетина-петнайсет години това беше малко проблематично, доколкото си спомням. По онова време често превеждах такива текстове за женски списания и когато споделях нещо забавно с приятелките си, те изтръпваха от мисълта, че могат да го попитат или, о ужас, той да ги попита какъв тип оргазъм предпочитат. Но очевидно списанията и американските сериали си свършиха своята работа с ограмотяването и с допускането, че в крайна сметка е съвсем възпитано и добре за двойката, за тези неща да се пита и говори. И това е чудесно.

Но, оказа се, това не повлия особено добре на емоционалната готовност да сменяме партьори. Най-вече, защото се оказа много трудно да говорим за емоциите си. И да питаме директно, какъв неразрешен вътрешен конфликт или огорчение, или недоразумение си носим от предишните връзки.

Това с особена сила важи за мъжете, защото както знаем, те по-трудно говорят за чувствата и копнежите си. Често не могат дори да дефинират какво точно се е случило, че са се разделили с някого. Склонни са да го отдават на своя социален статус и дали чувстват финансова или друга стабилност. Няма значение дали тя е със знак плюс или минус. Лесно им е да си преведат провала на едни взаимоотношения с такива неща. А те никога не са истинската причина. И съм забелязала, че едва след като се разделят с жената, изкристализира истинският им копнеж.

И тежко и горко на следващата, която ще ги срещне в такъв момент. Ще го отнесе като бръмбър сламка заради всичките им емоционални скрити проблеми. На няколко пъти съм отваряла такъв спам. Като по-млада, неосъзнато. Правила съм го и осъзнато, обаче, за да проуча природата на този софтуер, който генерира емоционален спам. И установих, че така както влюбването само по себе си ни вдъхновява да усъвършенстваме свои лични качества, така внася в психиката ни травми, които не са част от нашата същност. Затова и обикновено се разделяме с "идиот".

Вицът в цялата работа е, че точно както мъжете не могат да акомулират енергия от пространството сами и затова е толкова важно да спят с нас, дори да е само за една нощ, точно така, не могат сами да трансформират емоциите си – нужна им е жена, която да се влюби в тях, за да изгради връзка със сърцето им и да го стори вместо тях. Затова и зависимостта на мъжете от нас е много по-голяма, отколкото нашата от тях.

И нека не разсъждаваме дали е честно или не. Щом така са устроени нещата, са си честни. В случая важното е никога да не вярваме, че онова, което ни се вменява, е наш собствен проблем. Когато влизаме в полето на каквато и да било среда – семейна, работна, интимна, винаги приемаме "програми", които не са наши. Но щом са се появили в нашия свят, особено емоционален, единствената осъзната реакция е да си дадем труда да ги трансформираме. Иначе депресията, чувството, че си употребен, че си "изгорял" за идея, кауза или любов е неизбежно.

В това отношение има две техники, които и заедно и поотделно много помагат. Това са техниката за емоцинална свобода и семейните констелации. Особено при семейните констелации можеш да видиш като на театър кои емоции са си лично твои и кои нямат нищо общо с теб, нищо че са размътили водите ти.

И да подредиш спамът там, където му е мястото. Добрата новина е, че с тези техники и мъжете могат да сторят нещо за себе си, вместо да си изсипват боклука в чуждите дворове. Обикновено жени ходят повече на такива терапии, така че пак те ще им свършат работата, но след това поне мъжете ще имат шанс да им благодарят и да ги освободят от ролята на чистачката.

И да са на чисто, когато срещнат следващото хубаво момиче, по което да се увлекат. И този път, за разнообразие да потанцуват онзи танц, за който всички дълбоко в себе си знаем, че е удивително красив. И чрез който творим нови светове, а не се занимаваме единствено с това да си препредаваме спам за рециклиране.

Със сигурност мога да кажа, че да излезем от емоционалната матрица е най-добрият подарък, който е възможно да си направим. Това е и единственият шанс да изживеем онова, което всички гурувци и духовни учители на човечеството от векове твърдят: "Любовта не боли. Ако боли, не е любов".