Днес решихме да ви припомним един текст на Михаела Петрова - за любовта, страстта и мъжете.

Насладете се!

"Любовта трае само три години", твърди Фредерик Бегбеде в една своя книга. Но няма предвид точно любовта, а по-скоро страстта. Онова общуване, при което желанието да се прегърнем, "награбим", да не се пуснем, да искаме да прелеем в другия, някак заглъхва. Уважението, любовта, почитането на другия може и да останат, но искрено ти иде да го пернеш, да се възмутиш, да се развикаш, да се разплачеш от обида, ако ти бръкне под полата докато вадиш гювеча от фурната... такива едни неща.

Имам едни приятели, чиято семейна история е класическа красива приказка за приставането и за възходите и паденията на страстта между двама души, създали своя свят, както им харесва. Родителите й не дават да се омъжи за него, заплашват я, че ако го направи, край, повече няма да я погледнат. Тя се среща с него, за да му го каже, но думите нямат значение. Желанието им да влязат в първата чужда кола, на която лесно й се отваря вратата, за да се отдадат на необузданата си страст е по-силно от всеки разумен довод. Тогава взимат и решението - тя ще му пристане.

Две години не общува с родителите си, но всеки ден от живота им е магия. Магията не просто на любовта, а на сътворяването на личния им свят, както те си го разбират. Той започва бизнес, за да не го обвинява никой, че не може да си гледа жената. Тя им ражда децата. Той става успешен, гледа си семейството, обича ги, но... знаете, мъжката харизма се увеличава от символите на успеха. Започва да се омайва и от интереса на други жени.

Тя надживява това. Страстта им още е жива. Прошката се акумулира някак сама, чрез сетивата на удоволствието, което все още е много силно при тях. Тя приема, че мъжете са си такива. Предполагам. Поне за своя мъж го приема. Все още няма сила да му устои, когато я докосне. Иска го. И той я иска. Останалото - си е до човек.

Десет години по-късно, бохемският начин на живот му омръзва. Все още е влюбен в жена си. Вече никой родител не е сърдит, напротив. Имат респект към нейната сила да вдъхнови съпруга си за всичко, което е постигнал. Той вече се прибира рано у дома и иска да бъде с жена си... Тя обаче, вече не иска. Той не разбира защо. Нали вече е улегнал?! Имат работещ бизнес, красив и уютен дом, две прекрасни деца, възможности да пътуват, да се забавляват, да правят всичко онова, за което са мечтали като млади. Но не. Карат се. Когато й предложи да разрешат дребните домашни спорове в леглото, както някога, тя се сърди, затваря се в друга стая и плаче.

Официално се изнася от общата им спалня. Обидена му е - как може да не я разбира?! Как може да си мисли, че единия секс ще реши проблема... И кой е проблемът? Това, че е протекла мивката, това, че утре някой трябва да заведе децата по магазините, за да накупят каквото трябва за училище? Не, не може да е това. Независимо, че точно за такива неща се карат. И точно такива неща тя смята за пределно обидно да решат чрез ерекцията и оргазма.

В началото на всяка връзка, обикновено жените са тези, които се притесняват дали мъжът ги желае достатъчно. По-силно от всяка друга жена, която би пожелал. Когато минат години обаче, се случва да започнат дори да се обиждат, че именно този мъж, който вече са си отгледали продължава да ги желае. Макар да има някои изключения, мъжете в общи линии са окей, когато имат подръка жена, която да обслужва сексуалния им нагон. Ако я обичат, са още по-окей. Това им дава сила да си вършат мъжките неща, дава им корен.

Не случайно в Тантра, основните символи са "фалос" и "вагина". Мъжката енергия се изобразява като издигната, а женската - като приемаща. Мъжът дава космически опит, а жената дава корените на този опит. В символиката на Тантра, мъжът и жената са едно и също дърво, където короната е неговата енергия, а корените - нейната. Идеята е, че жената има нужда от мъжа, за да се извиси, той има нужда от нея - за да се заземи. Което обяснява и успешната земна реализация на моите приятели от страстния им период.

Тя му е давала сила да реализира бизнеса си, той й е помагал да се извиси чрез процеса на приемане на това, което той е, с все необходимостта от прошка, която се е генерирала от само себе си. Чрез силата на страстта им.

И ако има нещо, което мога да твърдя със сигурност за страстта, то е, че това е основен елемент от енергия на сътворението. С изключително силна мощ да трансформира живота ни. Това е енергията, която създава децата, енергията, която строи дом, полага основите на бизнес, която кара кръвта ни да циркулира, изпълва ни със жизненост, помага с лекота да приемем другия и да бъдем себе си без конфликт на интереси. А както стана ясно, е и лесен път към прошката. Не може да не си простил поне в момента, в който приемаш другия в себе си и се разтваряш в удоволствието от това общуване.

Това е енергия без лимит, но така или иначе, в нашия човешки живот не я употребяваме непрестанно. Приоритетите се сменят. И тогава... имаме нужда от друго. И започваме да се чувстваме неразбрани.

Какво е това друго нещо? Защо тя плаче? Какво й липсва? Защо се чувства обидена?