По определение биологичният часовник е вътрешният механизъм на тялото, който отговаря за синхронизирането на физичните и психологични функции на организма с ежедневните дейности, които извършваме.

Никак не е трудно да добием реална представа колко сложно е това на практика. Нужно е само да си припомним чувството за некоординираност веднага след обедната почивка, когато тялото ни отказва да се синхронизира с професионалните изисквания в службата.

Логично усещанията ни са продиктувани именно от нашата биология. Дали говорим обаче за биологичния часовник при мъжете или този при жените – значение винаги ще има.

Нека разгледаме човешкия организъм като часовник или поне някои органи като съответни части на този часовник. Ето какво се получава. При мъжете аналогията е много лесна - има един орган, който може да мине за стрелка на циферблата.

Дори в разговори, именно на него се придават метафорично качествата на стрелка. Например: "Като я гледам тая, стрелката ми заковава на 12 часа" или "Абе, имам желание, но батерията на часовника ми е изтощена и стрелката категорично е увиснала на 6 часа". И така си върви биологичният часовник на мъжете.

При жените, хъм, те стрелки нямат, но притежават една екстра, която се дава по рождение на биологичния им часовник - алармата! И за жалост на техните партньори, тази аларма се задейства в моментите, в които нивото им на концентрация е по-ниско от обичайното - мръсни чорапи извън коша за пране, друга жена в полезрението на мъжа, футболен мач с бутилки от много изпита бира след него и други подобни неприемливи от нежния пол действия. 

Независимо обаче каква логика ще потърсим, наблюденията показват еднозначно – разлика в биологичния часовник при мъжете и този при жените има и по въпроса със стареенето. Не е заблуда, че относно застаряващите процеси механизмът на силния пол е в режим на изчакване.

"Ах, какви късметлии" – коментират жените с неблагородна завист и не могат да се примирят, че по този въпрос няма как да се борят за еманципация. И вместо да приемат по мъжки тези неблагоприятни обстоятелства, те хвърлят маса пари за целесъобразен начин на живот и скъпи козметични процедури, които типично по женски замаскират временно проблема с визуалното себеприемане.

Съвсем не в стила на средностатистически оплешивяващ мъж, който би се обърнал за "решение" към алкохола. И дори да не е толкова "био", то поне е "логично", предвид фактът, че борбата с природата поначало е кауза пердута.

Затова, жени, не си образувайте допълнително бръчки, като търсите логика в човешката органика. Приемете я такава каквато е.

А ако толкова държите да обвините някого за променливото си настроение, обърнете се първо към биологичния си часовник. Или по-добре – "сверете" го с този на мъжа до вас.

В крайна сметка, не е толкова важно да засичаме времето чрез какъвто и да е часовник, а да се научим да се радваме на всеки един момент, измерен от него.