Доверието е нещо, което ние самите избираме да даваме или да не даваме. Доверието до голяма степен се формира в ранното детство - от раждането до 5-годишна възраст. Ако в този период детето често е било оставяно само, майка му е налагала решенията вместо него и не му е позволявала да изразява своите чувства и желания, ако тя не е била постоянно на разположение и детето е било гледано не от собствената си майка - съществува голям риск вече трайно да е нарушено базовото доверие (има и много други причини за това, негативният опит също може да е сред тях).

Как да познаем, че имаме проблем с доверието?
1. Ако нямаме доверие към никого.

2. Ако трудно делегираме и не вярваме, че другите могат да се справят.

3. Ако имаме нужда да контролираме ситуацията.

4. Ако виждаме, че хората ни лъжат или предават (ние сме ги привлекли в живота ни чрез нашето недоверие).

5. Ако не искаме да рискуваме.

6. Ако трудно показваме своите чувства и емоции. 

7. Ако не умеем да показваме своята слабост и своите нужди - и не можем да помолим за помощ.

Как това се отразява на връзките ни?
С такива партньори почти не е възможно да изградиш истински близки отношения. Те се страхуват от близост. Често избиват своите страхове и комплекси върху човека до тях. Те са прекалено критични, студени и нещастни.

Какво да правим?
Първо, признай, че имаш проблем с доверието (такъв тип хора трудно го признават).

Второ, осъзнай, че това което беше актуално, когато сме били малки, не е актуално сега. Представи си, че си дете и говориш на себе си: "Спокойно, можеш да ми се довериш. Винаги ще съм до теб. Обичам те и те приемам такъв, какъвто си".

Трето, за да имаме доверие към другите - трябва да имаме доверие и към себе си, че можем да се справим с всяка ситуация. Така че избери сфери, в които се чувстваш несигурен и се страхуваш, че няма да можеш да се справиш с тях и почни да правиш малки крачки в тази посока. Например, имаш страх, че ще останеш без пари - излез от вкъщи без пари и пробвай да се оправиш поне един ден без тях. Страх те е да кажеш на партньора си, че го обичаш - започни да му разкриваш постепенно своите чувства.

Четвърто, избирайки да гласуваме доверие към другите - ние винаги поемаме риск! И никой не може да ни даде гаранция, че ще направи всичко това, което обещава. И това е цената на доверието, която може да се наложи да платим, за да се почувстваме разочаровани… или щастливи!

Пето, развивай доверието си към целия свят. За тази цел повтаряй убеждения от сорта: "Вселената е дружелюбна и е пълна с ресурси. Вселената се грижи за мен. Аз се доверявам на мъжете/жените и знам, че те ми обичат. Аз имам доверие към себе си и вярвам, че мога да се справя с всичко!

Когато имаме доверие към живота, той става много по-лесен. Чак тогава се появяват хора, които наистина могат да се погрижат за нас. Научаваме се да обичаме и да допускаме топли и любящи партньори до себе си.

Доверете се на живота!