Баба и дядо много обичат да играят на криеница. Сутрин баба крие ракията, а ако дядо я намери - то вечерта вече се крие баба.

В продължение на години не им омръзва и не се спират. Това може само да ме радва. Все пак криеницата е по-добрият вариант в сравнение с "Чичо доктор“, защото обикновено на тази възраст докторът в играта е истинско медицинско лице, а тогава удоволствието от заниманието се губи и нещата стават на живот и смърт.

Подобни неща донякъде доказват, че възрастните или се вдетиняват, или наистина човек никога не пораства. А може би просто има непреодолима носталгия по детството. Едно кратко наблюдение може да ни разкрие още подобни масови явления, когато детските игри продължават да са част от живота на възрастните, макар и организирани в по-различна форма и с други правила.

След като споменах вече криеницата, ще обърна внимание и на няколко други популярни игри от детството и преобразуването на детайли от тях в по-зрял вид:

* Играта на кукли. Докато при децата куклите са малки по размери и най-вече с формата на малко момиченце или на бебе с миловидно изражение, то при възрастните нещата стоят по-различно. Куклата обикновено е с човешки ръст с форми на жена. Лицето й не е с миловидно, а с изненадано изражение. С нея си играят не жени, а мъже. Не казва "мама“ и това се приема доста добре от ползвателя.

Ако при детските кукли се знае, че са само предмети, то тези за възрастни се приемат като равноправно човешко същество и все още продължават опитите не само да им се вдъхне живот, а и да се зароди такъв чрез тях по добре познатия биологичен начин.

* Игра на фокуси. Като малък кой не е обичал да му извадят стотинка иззад ухото, да му познаят избрана карта от тестето, да види как изчезва някой предмет от ръцете, и разбира се, да разбере как става всичко това? Е, колкото и да знаят вече как стават фокусите, при възрастните страстта към тези илюзии остава. Най-популярният трик при тях е да направят от мухата слон, а въпросът как става това, остава неизяснена тема.  

* Игра на бутилка. При тийнейджърите правилата са следните: Играе се минимално от четирима души, които застават в кръг, поставят бутилката по средата в легнало положение и някой, първи от играчите, я завърта силно. След като тя спре да се върти, участникът, попаднал срещу гърлото ѝ, трябва да целуне първия играч.

При възрастните има два детайла, които променят облика на играта. Бутилката не се поставя легнала, а изправена и пълна с високопромилна течност. Завърта се, но в преносен смисъл, а след като съдържанието на шишето свърши, всеки може да целува не само този, който му разреши, а понякога е без значение и полът.

* Игра на мама и татко. Тук съществената разлика е, че при децата началото на играта започва само след покана от типа на "Айде да си играем на мама и татко“, а при възрастните трябва по-продължително опознаване между играчите, запознаване с родители и разширения семеен кръг на другия партньор, а понякога и тържество  от типа сватба. Иначе правилата не се различават съществено.

* Игра с прашки. Спомняте ли си как малките момчета връзваха ластик на дървен чатал, поставяха камък, опъваха ластика и се целиха в най-различни предмети, а за съжаление понякога и животни? С прашки си играят и възрастните. Но както при куклите, в случая имаме размяна на пола, който упражнява играта. Освен, че се практикува от жените, разликата е и в това, че след като опънат прашките, дамите се стремят да ударят предимно някое прасе или някоя патка, а от неодушевените предмети по-конкретно се целят в нов телефон, бижу, кола. 

* Игри с карти. Този чудесен начин да оправдаваш бездействието си като дете за възрастните се е превърнал в чудесен начин да объркаш настоящето и бъдещето си. Особено ако прекаляваш с вниманието към т. нар. "таро” и се заиграеш безразсъдно с кредитната си карта.

* Хазартните игри. За голяма част от възрастните няма промяна в тези игри от детските им години. За други, те са се изменили в голяма степен и вече се наричат "ипотека” и "кредит”. И вече не намират нищо забавно в тях.
Играта "Дай, бабо, огънче” за големите вече е просто игра с огъня. А "Пускам, пускам кърпичка” е само "Пускам, пускам”. Играе се и от мъже, и от жени срещу определена сума.

След този кратък анализ остава важно да разберем, че дори истинските неща от живота могат да се разглеждат като обикновена детска игра.  И няма лошо понякога да си играем, но не и да се разиграваме като малки деца.