Ако само за един ден решите да наблюдавате колко много неща правим, за които първо си казваме "трябва да...", ще забележите и колко много са нещата, които пречат да обърнем внимание както на самите себе си, така и на чистото удоволствие от общуването с любимия човек.

Толкова много "трябва да" формират нашето ежедневие, че е цяло чудо как въобще радостта от съществуването ни успява да си провре път отвреме на време. Дори и начините да си почиваме, релаксираме, медитираме, спортуваме, да правим любов, да създаваме взаимоотношения помежду си, все повече се подчиняват на "трябва", вместо на спонтанното удоволствие да ги правим, защото така ни се иска в този момент. Несъзнателно пренасяме този навик и в общуването с децата си.

Те искат да прекарват време в близост с нас, в игра, боричкане, смеене, забавление, дори и в безцелно лиготене, в което да си казвате "ти си таратор", "а ти си ябълка", "а ти си палачинка с конфитюр" и да се заливате от смях... За тях е истинска досада, когато вместо да правим заедно всевъзможни такива глупости, заявим: "а сега мирувай, защото трябва да ти приготвя вечерята, да си измиеш зъбите, да си лягаш..." и така нататък.

Истината е, че точно това искаме и ние, колкото и да сме пораснали и да сме взели насериозно факта, че от нас зависи да се справяме с работата си, да издържаме семейството, да създадем ред в отношенията и държавата си. Повече от всичко искаме да възстановим близостта помежду си като прекарваме време в това да си играем, да се лиготим безцелно, да се разхождаме по улицата, хванати за ръка, да се излежаваме в леглото заедно, за да си обърнем истинско внимание един на друг... да си позволим удоволствието да признаем, че ни е истински приятно заедно.

Тогава и удоволствието от секса е съвсем различно и се възражда, и стихва, и се появява спонтанно отново от радостта и красотата да наблюдаваш как спокойствието и лекотата се настаняват на мястото и стреса от всяко "трябва". Тогава се появява и едно друго ниво на проникване един в друг. Най-ценното: доверието в близостта.

Тръпки ме побиват като си помисля колко много връзки са отровени от най-различни "трябва да". Като се започне от "той трябва да е такъв и такъв", или "тя" съответно. На колко много взаимоотношения, в които има потенциал да се изгради чудесно приятелство и човешко доверие, млякото им се пресича още в самото начало от предварително заложените ни условия какво според нас ни "трябва", за да имаме една относителна удовлетвореност от връзките си. И тя винаги ще си остава твърде относителна, ако имаме нестихващи претенции по отношение на онова, което "трябва".

Още по-забавното е, че повечето отношения, които се водят устойчиви, всъщност са напаснали динамиката на своите ежедневни "трябва да" в някакъв относителен синхрон и са абсолютно убедени, че това е "хармония". И толкова свикват с това, че го налагат като норма и на всички останали, създават тези убеждения и у своите деца. А това е толкова далеч от истинското усещане за близост, че наистина не мога да разбера как успяват да се справят. Но въобще не се учудвам, че в някакъв момент стигат до въпроса "Какво изобщо правя с този човек?" или ги връхлита изневиделица някоя любов, която помита всяко "трябва", на което са се молели и слугували като на Върховно божество, което наказва лошо грешниците, които отказват да му служат.

Имам добра новина. Не ги наказва. Позволете си един ден, в който "нищо не трябва". И се насладете на себе си и на общуването заедно, на глезотене, мотаене, шляене, прокарване на пръсти по кожата, любуване един на друг, усмивки и наслада от песента на сетивата. Безцелно, безметежно, безусловно.

И ще видите, че всички спешни задачи могат да почакат. Всички нерешени проблеми намират изненадващи решения, всички непроведени срещи не са били толкова важни, всички неизмити чинии не са се вдигнали на бунт, а някак сами се измиват, докато продължавате да си говорите, защото вече ви е станало интересно и вдъхновено един с друг. Как онези, с които наистина трябва да се свържете, се наместват по-приятно в графика ви и свършвате работата си далеч по-концентрирано и с по-голямо удоволствие, защото вече сте вътрешно усмихнати.

Вземете си един ден отпуск, ако трябва, но си правете такива подаръци за връзката, защото това е, което ѝ вдъхва живот. И възвръща доверието в отношенията. Възвръща изначалната причина да сте заедно – че сте очарователни без маска и без грим, без ролите, които играете навън. И става много лесно да приемете, че аз съм ти, а ти си аз. Тогава не е никакъв проблем или усилие да правите някакви неща един за друг с неподправена и чиста радост. От самото съществуване.