С ръка на сърцето трябва да си признаем, че ако не всекидневно, точесто вършим такива дела или изричаме такива думи и съждения, за които поне веднъж сме обвинявали някого, ако той е правил същото като нас. Най-крайните примери за това може да се обобщят в две категории - мъжки и женски.

С риск да прозвучи отвратително, на всеки мъж се случва "нуждата" да го хване по време на път и тогава, преди да достигне до обособените за това места, без много-много да му мисли, си свършва физиологичната нужда на първото, поне на пръв поглед по-скришно място, а понякога условието за инкогнитост изцяло липсва.

"Не го ли е срам този простак?! Заради хора с такъв манталитет България няма да се оправи никога"- казва възмутено гражданинът, който преди седмица направи същото нещо, когато изпи една бира с колегите след работа, чакайки закъсняващия с вече двадесет минути автобус.

За подобно поведение от страна на жените като пример може да се посочи някой краткотраен кризисен момент на нервност и напрежение, изразяващи се в по-остро отношение към околните. В тези моменти, същите тези околни, които преди два часа за момент изтърваха нервите си, без да обсъждаме причините за това (понеже могат да бъдат много), започват с негативните коментари по отношение на раздразнената жена от рода на: "истеричка", "луда", "как ли я тъпри мъжът й", "то затова я остави нейния" и др.

Лесно е да съдиш другия, когато не се опитваш да проявиш разбиране. Или просто сме станали достатъчно надменни, че не се сещаме за библейското "Обичай ближния си така, както обичаш себе си". Като тук не трябва да забравяме, че ближен е всеки човек.

Връщайки се на примерите може смело да кажем, че в категоризацията на мъжки и женски, границите се размиват сериозно и всякакво подобно теоритизиране е излишно. Има обаче една много съществена разлика и тя е в отношението на мъжете и жените към себе си, след като са направили "белята".

Жените се поглеждат отстрани, осъзнават грешките си и съжаляват за действията си, докато на мъжете като цяло не им пука - те вече са задоволили първичните си потребности и това е достатъчно.

Следвайки тази логика се питаме - как може да накараш мъж да се чувства виновен, че не е направил нещо, когато той дори не се чувства виновен и за това, което прави, пък дори и да греши? Нека всеки отговори сам на себе си. Ако може.