"За последен път съм успявал да правя секс час и пет минути, когато сменяхме часовниците за лятното време" - този виц е доста разпространяван в социалните мрежи напоследък. Темата явно е актуална. Паулу Кoелю с неговите 11 минути е направо демоде.

Непрекъснато ми правят впечатление коментари на млади момичета, завърнали се с празна кошница от морските вилаети, че изминалото лято е било "на хищните женски компании и стреснатите мъже в палатките. Мъка, мъка, мъка...". Мъжките коментари не го опровергаваха: "Сексът е отживелица... Бирата е вечна!", казваха едни. Други припяваха емблематичната песен на "Нова генерация": "От моята любов аз няма да ти дам, ще се обичам сам"...

Някой публикува и официална статистика: "Според едно италианско изследване - мъжете след набор 1980 били доста срамежливи и предпочитали другарското надпиване пред опасността някоя жена да им взема акъла... Предвид факта, че съотношението жени към мъже е 65 към 35 % и в тези 35 % има поне 20% меки китки, то какво остава за нас?!? Средно на един мъж се падат по 2 жени и 1 гей".

И аз се намесих в дискусията с моите наблюдения, че когато жените са в група, привлекателността на всяка от тях намалява драстично. Припомних и старото правило, че ако отидеш на море, или където и да било другаде с цел да намериш сексуално удовлетворение, ще намериш единствено разочарование. Само мъжът може да бъде "гларус". Жена, имитираща изконно мъжки модел на поведение, най-много да го докара до "чайка" - хищник, който прекалено много кряска, плаши рибата.

В същото време, мъжете коментираха, че едно от най-гадните неща, които жените им причинявали, било умишленото отлагане на секса - възбужда го, целува го и прочее, обаче целомъдрено клати глава в знак "не си го и помисляй". Ситуацията изглежда обречена - сякаш мъжете доброволно са капитулирали от ролята си на завоеватели, но в същото време, не могат да понесат жената да бъде "агресорът". При това положение, няма нищо чудно, че дори и когато не затварят циповете на палатките отвътре, в ужас да не ги нападне женски хищник, свършват прекалено бързо, или либидото им рухва някъде по пътя към сакралното освобождаване на свещената есенция.

По моите сметки, всички грешат. Защото със стратегии, без значение дали са  мъжки или женски, атаката е единствено върху егото. Хвърляш ли камъчета по егото, все те нацелват и по никакъв начин не водят до хубав секс. Могат да доведат до някаква форма на обвързване, но толкова. А всъщност, проблемите в интимното общуване - и мъжките, и женските, са свързани с това, че не приемаме интимността като висш акт на свързване със себе си, като най-приятния момент на споделено блаженство, което ни хармонизира със собствения ритъм.

Вменили сме на това общуване нереалистични очаквания, че то е или успех, или провал. Не. То е форма на споделена активна медитация, която генерира любов. Дори и когато се случи да е "без любов", винаги има един момент, може да са мигове, но ги има - на пълно приемане на другия и усещане за чиста обич, освободена от егото. Незасегната и от състезанието "кой кого". Това е, което всъщност търсим. Всичко друго деформира изживяването и обърква биохимията на оргазма.

Веднъж се заприказвахме по темата и с моя йога мастер Пракаш Белвал. Не говорехме за секса, а за прословутото майсторство да живееш в сегашния момент. Тогава той ми каза: "Нали знаеш, в женските списания пише, че оргазмът е пикът и за много жени това се превръща в проблем, защото започват да търсят някакви върхове. Ти изгубваш сегашния момент, търсейки някакви върхове. Какво се получава? Разделен си от върха и сегашния момент и се чувстваш нещастен. Съвсем друго е ако кажеш: "ей това е сега" и да влезеш в него напълно... и така като си продължиш по пътя и усвояваш моментите в пълнота, ще стигнеш върха без да се усетиш, без да се умориш и без да си бил нещастен през цялото пътуване".

И ако има някакъв път към удоволствието, може би той е сега да забравим всичко, което знаем за секса, да се отпуснем до любимия човек и да оставим на сетивата да ни поведат... накъдето решат, натам. Докъдето стигнат, до там. По блажената усмивка, която се разлива у нас, ще познаем, че сме на верния път.