Имам нова тръпка! Заедно сме от съвсем скоро. Срещи, безкрайни разговори, смях. Чувстваме се добре във взаимната ни компания. Когато го целувам, във въздуха се понася аромат на кокос и лято... Всеки миг с него усещам като малки експлозиви, които избухват по повърхността на кожата ми и настръхвам. Все още обаче не сме стигнали до онзи, големия взрив – секса!

Защо ли? Защото съвпадащите ни по всички други теми мнения, тук се срещат в тотална опозиция...

Аз не обичам да избързвам. Не вярвам в правилото на третата, петата или n-тата среща. Вярвам в идеалните мигове! Които понякога от нетърпение да изконсумираме тази нарастваща тръпка помежду ни, предизвикваме прекалено рано. И често съжаляваме.

Когато започвам нова връзка, предпочитам да дам малко повече време на сърцето си... Да се полута, да тупти, да се колебае... То има нужда от това. Искам да осъзная секса, преди да го изпитам.

Старая се да покажа на мъжа до мен, че не съм лесно момиче. Не, не се преструвам на непорочна. Не си поставям и срокове кога точно да се случи.

Нека звучи така – за мен удоволствието и удовлетворението под завивките идват със сигурността и доверието в партньора. А за да го постигнем, трябва да се опознаем достатъчно.

Неговата теза е доста по-различна. Той също не е на принципа всичко да започне и приключи на първата среща. Но не би възразил, ако сексуалната енергия бъде потушена час по-скоро.

Той няма нужда да осъзнава секса, а по-скоро да осмисли жената, с която той е споделен. Продължителното изчакване би довело до пренавиване за този момент и той не би се получил така спонтанен и първичен, както в началния етап на взаимоотношенията. Ако дамата се впусне в интимни ласки с него, дори и прибързано, това не би сменило отношението му спямо нея в негативна насока.

Ако между тях няма химия и разбирателство, позабавилият се секс не би променил логичното бъдещо развитие на тази връзка. И все пак, би предпочел тя да го "измъчи" малко и да поотложи "експлозията" с Edna идея по-късно във времето.

Всъщност, той сам си признава, че природата му го кара да си представя еротични късометражни филми в съзнанието си още на третата минута от познанството ни. Но и в неговите думи долавям лека нотка на притеснение и несигурност за евентуалната му бъдеща роля и нейното изпълнение. И усещам, че не само аз съм разколебаната...

Кое ли трябва да надделее в този двубой - моята непримирима женственост, копнееща за духовно сближаване или неговата хищническа първичност, тласкаща го към сексуално превъзходство?

Да правиш секс с нов партньор е като да си поемаш дъх за първи път. Може би никога няма да сме напълно готови, сигурни и уверени в способността си да сътворяваме удоволствие. Винаги обаче можем да си дадем шанс да се приспособим. Едва тогава бихме могли да доближим светогледите си и да създадем този идеален момент вместо покорно да го чакаме.

Тогава... Време ли е за секс? Зависи от нас. На този въпрос отговор можем да дадем само аз и той.

Започналият като противоречив спор, разговор, изведнъж прераства в изглаждане и доближаване на мнения. Аз неусетно скъсявам времето до идеалния според мен миг в мислите си, а той размишлява върху думите ми и сякаш настоява да научи всичко за мен още по-бързо, час по-скоро...

Някак точно от това доверие помежду ни имам нужда...

Питате се как се разви тази история? Разбира се, че се случи. Той, големият взрив! И не беше нито рано, нито късно. Съвършеният момент!

И над леглото ни отново се понесе онзи аромат на комбинация от кокос и лято... Но този път мирисът беше по-плътен и силен...

А вие спомняте ли си как ухаеше вашата спалня?