Когато се занимаваш едновременно с тайните, които ни разкрива виното, и със загадките, пред които ни поставят отношенията, сравненията освен неизбежни, могат да бъдат забавни. Затова този път ще направя опит да дегустираме интимност, според правилата на дегустация на вино.

И нека още в началото да уточня нещо, на което обърнах внимание при вашите коментари - моите текстове не са поучителни. Просто наблюдавам, експериментирам, вкусвам различен тип взаимоотношения и записвам - точно както правя на винения дегустационен лист.

При винените експерти (какъвто аз съвсем не съм) има едно правило, което се опитвам да спазвам и при текстовете за взаимоотношения - следя за общите характеристики като се опитвам да се абстрахирам от личния си вкус. Искам да кажа, че дори да оценя някое вино с 90 точки, е възможно после да си гушна бутилката с неприемливите 82.

Така е и във връзките - има някакви общи правила и тенденции на развитие, но кого ще си гушнеш и ще прекалиш ли с дозата опиянение, си е личен избор. Свещен, на всичкото отгоре.  И никой на света не може да те поучава. Тук съм, за да се забавляваме с алтернативни гледни точки, а не с някаква единствена истина, каквато, много ясно, няма.

И така, и при виното и при хората, първо се гледа цветът. Как е външният му вид. Дали цветът е искрящ, бистър, дали има хубав пръстен или няма (това с пръстена при виното и хората има противоположни характеристики - при мъжете не е добре да има ясно изразен пръстен, при вината е чудесно).

Ако при червеното вино има керемидени отенъци, това горе-долу е аналогично с първите прошарени коси - на този етап все още има загадка дали се е развило в посока да разцъфне букетът от достойнства или вече е тръгнало да изфирясва. И в двата случая, окончателната истина става ясна след опитване.

Друго важно при оценяването на цвета е, че най-добре се преценява на дневна светлина. В барове и заведения с приглушена светлина външният вид е подвеждащ.

Има и още една тънкост: външният вид може да е перфектен и на дневна светлина, но не дава никаква гаранция за качествата на самото вино. Баш-майсторите дегустатори понякога предпочитат да опитват нови вина в плътна тъмна чаша, за да не се подвеждат при оценката им от външния вид. Може да имате предвид този винен постулат, когато се захласнете по някои от онези, отчайващо красиви хора, които обаче не стават за нищо друго, освен да ги съблечеш и да си ги гледаш.

Има и скромни на вид вина и хорица, които могат да те оставят без дъх, да натиснат всичките копчета на страстта ти, да те качат директно на Млечния път, дойдеш ли им на глътка. Единственото заключение, което може да се направи е, че както при хората, така и при вината външният вид е кукичката, която хваща рибката, но също така може да бъде подвеждащ. С една и съща стръв може и да може да хванеш както скумрия, така и риба тон, но едната няма да може да я изтеглиш.

Следващото ниво на оценка е ароматът. На професионален език, казано "нос". Както при вината, така и при хората, истинският букет от специфични ухания се "отваря", когато виното престои известно време извън бутилката. И се отключва при затопляне.  Затова някои от много маниашките вина трябва да се отворят и декантират дори три часа преди пиене. И да се пият на 18° (това е правилната "стайна" температура, защо някога във френските имения и кръчми градусите в стаите не са се вдигали повече).

И отново - както при хората, така и при вината, си има тънкости. И ако подходиш прибързано, може никога да не разбереш на какво вино или какъв мъж си попаднала. И да си даваш сметка в какви времена живееш. Някои от култовите постулати на бабите ни просто не работят. Така е и с виното.

Някога декантирането (изливане на цялата бутилка в стъкления съд, наречен "декантер") е било задължително, за да се отстрани утайката. Съвременните методи на производство не предполагат утайка, но така или иначе всяко младо вино има нужда от глътка въздух, за да излязат въглеродния и серния двуокис. Младите момчета също имат нужда от "глътка въздух" - онова усещане, че колкото и да те харесват, всъщност са свободни да се шляят. Тяхната потентност и млади хормони все още им нашепват, че светът е пълен с много възможности.

При тях е важно да се владеят онези психологически трикове, които отличават една жена от всички други "тооолкова еднакви момичета". При червените вина, стояли повече от три години в бутилка, почти винаги се появява и утайка, която не го разваля, но и не му придава чар. Трябва да се махне и толкоз. Без въпроси. За това стана дума в текста за женското отношение към бившата и тактиката "тра-ла-ла".

Винаги има някоя бивша. Трябва да се махне и толкоз. Вината на възраст (между шест и 12 години) е добре да се декантират три часа преди сервиране. Мъжете на възраст, които вече са понаучили две или двеста жени, също за никъде не бързат. Но ако жената не се държи сякаш връзката и секса с него й е "на живот и смърт"... сами ще се присламчат и легнат пред камината й като мъркащи котараци.

Но с много oт старите вина нещата са различни - декантират се непосредствено преди сервиране. Те са твърде нежни, крехки и могат да се срутят много бързо след допира с кислорода. При тях трябва да се хваща мига. За старо бургундско вино, например, и десет минути са фатални.

За вкуса няма да се разпростирам. Както е казано отдавна "по вкус и по цвят приятели няма". По размер - също. В това отношение има само едно правило - трябва да ти е тамън.

Но на послевкуса ще отделя внимание, защото той е важен. И при вината и при хората. Професионалните дегустатори - онези, които плюят виното след като само са потъркаляли виното в устата си, изследват ароматите, които оставя течността в устата им и правят своите заключения дали изчезват бързо или оставят своя отпечатък трайно. Когато виното се гълта пък, е от значение дали ти се отваря глътка или киселината те кара да се понамръщиш.

В човешкия контекст определено е от значение дали преживяването с даден мъж остава кисел, горчив или омаен вкус - не само като секс, а като цялостно отношение към теб. Най-вече от това зависи дали ще поискаш пак от същия мъж и същото вино.

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова