Много е разпространено схващането, че мъжете не обичат умни жени. Или поне не в дългосрочен план. Защото примерно се плашели и подтискали от тях. Вярно е, че е по-трудно Edna умна жена да бъде изпързаляна с евтини трикове и е трудно да я излъжеш. Но също така е вярно, че мъжката интуиция е силно подценявана и то само защото не работи точно като женската. И защото е практична.

Един мъж може много да харесва Edna жена, но в крайна сметка да се насочи към друга, когато си даде сметка какви са приоритетите му в една връзка.

Дали му е важно да подчини жената и да има власт над нея, дали ще се чувства добре с някоя, която има силен майчински инстинкт за създаване на уютен дом и е съгласен да се грижи и за него и за бъдещите им деца, така че домът да бъде остров на спокойствието. Дали иска жена, която да го следва, или предпочита да има много момичета, при които да намира пристан за известно време, в пролуките на своето скитничество. И не на последно място, дали има потребност от партньор, с когото да бъде един отбор по отношение на своите философски, творчески, културни интереси. И ако има нещо, в което мъжете се оправят интуитивно по-добре от жените, то е коя за какъв тип отношения става.

Затова и не смятам, че те се страхуват от ума на жената – иначе Айн Ранд едва ли щеше да има такъв огромен фен клуб сред мъжката половина на човечеството, а много рядко такава жена е практичното решение, когато става дума за техните емоционални и сексуални потребности. Историческите примери на двойки, които взаимно са възбуждали умовете си и това е създавало невероятно силна връзка помежду им, не са чак толкова много.

На прима виста се сещам за двете поколения физици с нобелови награди Мария и Пиер Кюри, дъщеря им Ирен и Фредерик Жулио Кюри, философите Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовар, писателите Хенри Милър и Анаис Нин (като приятелство, родено от общата страст за изследване на еротиката), дори връзката между Марк Антоний и Клеопатра в голяма степен е станала легенда, заради взривоопасната комбинация между силна сексуална страст и “мъжкия й ум” по отношение на властта и политиката.

За радост, има и някои добри примери в България, независимо че поради нивото на общата културна среда и нрави на социума, те са имали по-незавидна съдба - като Пейо Яворов и Лора Каравелова, Яна Язова и Александър Балабанов. Може би най-овладяни са отношенията между  Пенчо Славейков и Мара Белчева, която освен автор на прекрасна женска поезия, е първият преводач на Ницше в България.

Като изключим известните, има и други мъже и жени, които се вълнуват от оргазма на допрените си мозъци, не по-малко от този на възбудените си полови органи. Срещат се по-рядко, но ги има. Уди Алън неслучайно експлоатира тази тема отдавна. 

Смея да твърдя, че вече има хора и от двата пола, които много ценят света на идеите в главите си и изпитват истинско удоволствие, когато срещнат някой, който може да им партнира в това споделяне адекватно. То може да остане на съвсем приятелско ниво, без да породи ни най-малко физическо привличане, което също е "окей". Но когато и двамата нямат нищо против да се полюбуват на геометричните форми, които създават телата им, докато правят любов и изпитват допълнително удоволствие от естетизирането на различни детайли от акта, тогава сексуалните отношения могат да се издигнат до нивото на изкуство, без да се налага каквото и да било драматизиране по линия на естеството на взаимоотношенията. Това всъщност са творчески отношения, от които сексът е естествена част, а не отделна.

Той е продължение на възбудата от ума, излизане от ума в екстаза и завръщане в генерираната творческа сила за изразяване.

А къде е любовта в този пъзел, сигурна съм, ще попита някой? Там си е на правилното място в този кръговрат – само дето не се държи като преграда и условие, което противопоставя секс, сърце и разум.

Някои от връзките от този тип от миналото наистина са имали своя трагичен край, но той е свързан много повече с това, че са били изключения, бели врани, насред общество от гарги с патриархален морал. Затова и е останало това погрешно разбиране, че умът на жената е и нейното проклятие. Убедена съм, че настъпват времена, в които този модел на общуване все повече ще бъде приеман като благословия. Независимо от факта, че все още е истинска рядкост да се намерят хора, които умеят да възбуждат въображението с дължимото уважение и респект към културните натрупвания и интереси, без да подценяват и да забравят да се погрижат и за всичко онова, което на външен вид се брои за сексапил. За привличането са еднакво важни както визуалните стимули, така и онова, което събужда вътрешното зрение – фантазията. 

Един такъв флирт означава – ей, човече, ние сме от една порода, от едно семейство. А това усещане създава най-важното – доверие. Всички ние копнеем много повече за взаимоотношения, в които има доверие, отколкото само онази любов, която разпознаваме като емоционално привличане. Наличието на секси ум е гаранция, че тези двамата винаги ще намират  път един към друг. Това е начинът им на живот и мислене. Ако от самото начало полярностите са изравнени, купонът на взаимоотношенията е съвсем друг.

Нормално е това да бъде малко стряскащо за хората, привикнали с по-буквалните и независими от някакви културни натрупвания  взаимоотношения мъж-жена, при които се поражда емоционална зависимост. Тя винаги е добра почва за развитие на чувство за притежание и се поддържа от игрите на власт. Много хора си живеят в този свят съвсем удобно. Сексуалните им взаимоотношения също се приемат за нещо нормално, ако предизвикват емоционалния свят и дефинират границите на властта. Съжалявам, но това въобще не ми е секси.

Независимо от удоволствието да се достигне до точката на екстаз, при която умът се изключва, предпочитам в сексуалното преживяване да участва цялото същество и нищо не е в състояние да ме убеди, че най-сексуалният орган – мозъкът, трябва да стои настрана. В крайна сметка сексът е само физически акт, който въплъщава фантазиите ни. Колкото по-богати и извисени са те – толкова повече сексът би се превърнал в акт за изтънчени ценители, които израстват и като личности в онази деликатна зона между Рая и Ада, която Йеронимус Бош нарече “Градина на земните удоволствия” в триптиха си “Сътворението на света”.