Михаела Петрова
„Сексът е една от деветте причини за прераждането. Другите осем не са важни“ – това го е казал моят приятел Хенри Милър. Наричам го „приятел“, защото когато го чета, много добре се разбираме и по сексуалните, и по духовни теми.
За секса и аз съм си мислела, че това е едно от нещата, които имат много специално значение на тази планета.
Чувствата „любов“, „състрадание“, „прошка“, „благодарност“, „толерантност“, даването и получаването, дистанцията от дразнещите неща и изборът на приятните, в общи линии може да бъде лесно менажиран, докато интимността не се намеси в картинката. Проникването във физическата плът приемаме лично. Твърде лично.
Дори съм убедена, че чрез този генератор на цялата палитра от човешки емоции, може да бъде измерено качеството на еволюция на един човек. И на цели общества. Никак не е случаен фактът, че в повечето антиутопии, любовните страсти са овладяни с медикаменти, чипове или друг тип генно вмешателство. Което тутакси поразява поразява духовността и културата. Когато тези истории са с щастлив край, обикновено нечие сърце е излязло от нормата и е затуптяло на различна честота. А лирическият герой получава проблясък, че в това, което нарича „живот”, има нещо повече. Нещо, което упорито се крие, за да бъде поддържано статуквото. Това е страстта.
И ако сексът разкрива и разгръща проявлението на земните страсти, които носим в себе си, то медитацията ни свързва с духовната ни страст. Разделянето им ни обрича на дисбаланс. Просто няма как да не чувстваме някаква празнота и неудовлетвореност, ако едната от двете страсти липсва.
Обединението им води до пълнота, постигане на „цялост”, докато имаме човешка индивидуалност. Сигурно има и други начини да изживеем многообразните нюанси на човешката емоционална палитра и свързването с духовната ни природа, но личният ми опит не е открил нищо по-добро от тези два безотказни „инструмента за еволюция”.
Точно по тази причина започнах да си задавам въпроси: защо след обща медитация може дори да не си научим имената, да си тръгнем без сантименти, очаквания и никаква претенция към хората, с които преди малко сме сливали сърцата и енергийните си полета, а след сексуално преживяване с подобен интензитет, развълнувано казваме на някоя приятелка: „Намерих човека“?
Защо изживяваме дълбоко разочарование, ако се окаже, че той не може или не иска да носи отговорност за нас, а при силно медитативно преживяване, предпочитаме никой да не ни закача за известно време?
Защо започваме да се съмняваме в собствената си преценка или стойност, ако стане ясно, че начинът ни на живот не може да бъде хармонизиран така, че да го изживеем съвместно?
Вярно е, че при хората, които се занимават с така наречените духовни практики, също се пораждат симпатии и желание за споделени пътешествия и приключения, но извън тях, си имаме други приятелства, интереси, занимания. И никой на никого не придиря за това. С едни ходим на медитация, с други – на театър или бар. Обаче никой не се чувства много окей от идеята да спи с един човек, а да излиза – с най-различни други.
Забавно е и друго. Когато имаме хубаво сексуално преживяваме, вярваме, че то се дължи на това, че „той/тя“ е страхотен. Никой не обича да е единственият добър в такова преживяване.
След разтърсваща медитация чувството най-често е „аз го направих“. И най-добрият гуру не може да ти повлияе, ако сам не усетиш пролазващи тръпки, покоя, сливането, разгръщането, просветлението.
Има моменти, в които преживяването може да бъде толкова уникално, че дори си убеден: току-що ти лично си спасил света. Останалите хора просто са „държали полето“ (това е един специфичен жаргон). Не е толкова чудно подобно усещане. Когато вярваме в разделението, търсим идол извън нас, към когото се стремим, на когото сме готови да се посветим. Отношение, което в един момент неизбежно прецаква интимната ни връзка.
Когато успеем да се свържем с единството, чувстваме себе си като Бог. Което е уместно чувство, когато си „в полето“, но ако го пренесеш директно в обикновеното си ежедневие, егото подхваща тази идея и веднага я превръща във високомерие към „простосмъртните“.
Изживявала съм и двете неща. Мога да се посмея със симпатия на тези различни реакции. И да знам, че те ще продължават да ми се случват, докато играя играта, наречена „живот“. Но вече с голяма преднина – осъзнаването, че мога да променям отношението си към ситуациите, които привличам. Особено в интимния ми свят.
А промяната на отношението, знаем, е способна да създаде чисто нови светове. Например, можем не само да медитираме за мир, а да правим секс за мир.
Ето така: пускате си хубава нежна музика, за предпочитане инструментална, за да няма думи, в които някой с някого се разделя, някой за някого страда, някой се зарича „няма да се откажа“ или нервничи мелодично „baby, come back”. А ако искате наистина нови изживявания, може би е най-добре да бъде музика, изпълнявана с нови инструменти или поне създадена в последната година – за да носи ритъма на настоящето.
Отпускате се и не бързате с целувките и прегръдките.
Най-добре е да си поговорите за красиви неща. За пътувания, къща в планината, вила край морето, писане, рисуване, снимане, някакво друго любимо занимание. И така, докато си говорите, да си представите съвместно един свят, в който няма ограничения пред любимите занимания, на които бихте се отдали със сърце и страст. Все едно сте чаша – един символичен граал, който трябва да бъде напълнен с много хубави емоции. Пълните го капка по капка, добавяте смях и мечти на вкус. Не си обещавате нищо един на друг.
В това упражнение е много важно, когато визиите за бъдещето не съвпадат, да не си казвате със съжаление: хм, не съм сигурна, че мога да го последвам.
В света на фантазиите никой за нищо не прави компромис. И не носи отговорност за копнежите на друг. Това е свят без ограничения. Той може да мечтае да живее в Исландия или да кара сърф на Хаваите, а на вас може да ви се иска да обиколите най-добрите кулинарни места в Италия и Франция. Няма значение на кого какво му се иска. Колкото по-разнообразни, смели и невероятни картини рисува въображението, толкова по-добре.
И така, когато вече сте изпълнени с емоциите на мечтите, споделени и изказани на глас, може да ги заземите. Със секс, разбира се.
Сърцата са отворени, чувствате се добре със себе си, приели сте другия – идеалният момент за включване на копчето на първа чакра. Тя си знае какво да прави, за да заземи цялата тази невероятна и красива фантазия. Няма нужда от специално йога дишане. Учестеното си е съвсем наред за този абсолютно сакрален момент, в който извършваме акта на материализация, към който най-много сме привикнали. И после какво?
Откъде да знам. Вие сте създатели на вашия свят. Наблюдавайте. Ако случайно се появи усещане „направих го за всички“, шансовете за мир и любов определено се увеличат. Ако чувството за притежание на другия се засили, явно ще се воюва още. Но не пречи да опитваме практиката „секс за мир“ отново и отново при всеки сгоден случай.
Това е. Хайде, мирна нощ.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
