Тази статия не е опит за противопоставяне на двайсетгодишните с четиридесетгодишните. Защото както се казва – докато насмогнем на пролетната колекция и оп – по витрините лятната. Докато му завъртим главата и вече изпращаме децата му на училище. И както си мажем сандвичите им за училище, довтасват кандидат-зетьове.

Но тези дни чух една млада жена, коментирайки възрастовите особености в секса, да казва: "След четиридесет жените са най-разкрепостени, защото вече нямат какво да губят"...

Ще рече – силната им страна е в тоталните липси или всеки път им е като за последно. Ха сега, де! Кое ще да е това, което не мога да загубя, защото вече го нямам? Вероятно не девствеността, все пак разговорът беше сериозен...

Със сигурност нямаше предвид и пари, логично е на четиридесет да ги имаме с пъти в повече от на двайсет.

Имам семейство, дом, кариера, авторитет – значи дори сега имам много повече за губене. А ако говорим за външен вид, някои и на двайсет изглеждат по-зле от други на четиридесет и като фигура, и като поведение.

Да не говорим за стил... Прави ми впечатление дори, че една и съща жена понякога изглежда доста по-привлекателна в по-зряла възраст. Напуснала матрицата на училищната мода, осъзнала Аз-а си, усетила женствеността си.

Само че това не се вписва в "губенето", а в намирането.  Много от нас не са в дефицит дори  по отношение на илюзиите си.

А във времето на фармацията и фармацевтиката няма проблем дори за тези, които си мислят, че са се лишили от  сексапила си.

Онова, което драматично започваме да губим на четиридесет са близките ни.

Онези, които напускат този свят завинаги. И онези, които напускат дома ни, за да ни гостуват за обяд през уикенда.

Когато баща ми си отиде не познавах смъртта.

Помня го как лежи на дивана в моя някогашен дом и ме пита: „Кога ще дойдеш?”, а аз още не съм си тръгнала и затова се засмивам – "Утре".

Утре нямаше...

И тогава започнах да отсявам зърното от плявата. На какво посвещавам времето си? Какво остава в нас? Какво от нас?

Три дни гледах в една точка, когато дъщеря ми събра куфара си.  А аз трябваше да събера себе си по друг начин, далеч от разбирането, че тя е неразделна част от мен.

Точно по начина, по който аз не позволих на баща си да мисли за мен като за част от себе си. Трябваше спешно да дописвам нови точки в дневния си ред, ако исках да запазя самоуважението си.

Не е като да откриеш бял косъм, който можеш да боядисаш. Или бръчица, която да тушираш. Или болка в гърба, с която да свикнеш. И хукнах да пътувам! И да си угаждам!

Близките хора, които губим, са онова което ни кара да започнем да живеем жадно, диво, неистово. Обикновено това се случва прекрачвайки четиридесетте, когато родителите ни стават възрастни, (което ни подсеща да мислим за смисъла на живота), а децата ни вече са пораснали, (отдалечаването им връща фокуса ни върху себе си).

Тогава е и времето, в което можем да си позволим волности от към време и финанси. Това е моето обяснение за „кризата на четиридесетте” и "секс фуриите на 40".

Разбрали колко ценен и скоростен е животът, започваме да го ценим и да му се наслаждаваме пълноценно. Край на трупането на дипломи, пари, юргани, буркани!

Не искам земя, искам да се докосна до непознати чужди земи, да събера колекция от залези и изгреви, и думи край тях.

Да спя в грижливо пазените „за нови” завивки, и спомени в тях; да нося бижутата си "за специални случаи", да си купя роклите, които "могат да почакат", но аз не искам да чакам вече!

И съвсем не съм тръгнала да си търся бял чаршаф по мярка и лачени обувки за еднократна употреба.

Разбрах стойността на живота - онази, която нямаше как да знам на двайсет, защото нямах усещане за времето и мярка за единица живот.

Единицата живот е една преживяна радост.

Сексът е част от тази радост. Той има много повече нюанси сега, защото много по-добре познавам живота на собственото си тяло. Вече имам идея за онова, което искам и думи за това, което чувствам.

Днес знам, че нищо не ми пренадлежи, освен тялото ми и името ми. И няма нищо сложно да ги балансираш, когато животът ти до тук е бил пълноценен.

А относно младата дама и коментара й? Мисля, че той се целеше по-скоро в  мъжката аудитория.

Права е в едно – на четиридесет нямам нищо против да загубя интереса, на тези които помпят егото си с подобни вярвания.