Когато хвърлих един поглед назад към онова, за което съм писала тук през 2012, не можех да не забележа, че нещо ме е теглило все да ви връщам към началната точка на взаимоотношенията и преосмислянето им от гледна точка на онова, което ми "боде очите" във връзките през последните няколко години.

Независимо дали са от типа "бързо създаване и още по-бърз разпад" или с далеч по-дълга история на съжителство. При оцелелите по-често има инерция, деца, общ бизнес и общо имущество. Един вид, негласно споразумение за мирно съжителство.

Не отричам, че и някаква периодичност на интимните отношения съществува, но не това е спойката между двамата. И не говоря само за по-възрастните двойки, при които човек може да си каже, че приоритетите им са се променили по естествен път.

Изумена съм колко чудесни жени в разцвета на своите 30 години най-откровено са се отказали от сексуалния живот с партньора си. Имат го, обичат го, грижат се за домакинството си, за това домът им да бъде уютен, чист и приятен, но по всякакъв начин избягват да легнат в общото ложе, преди благоверният да е заспал. Понякога съм се чудила да не би пък това да е онова, което крепи дългите връзки – липсата на секс… Винаги съм отказвала да го повярвам. В моите представи това винаги е означавало край на отношенията.

И не ми казвайте, че сексът не е единственото, което може да ви свързва. Знам, че не е.

Нито пък е някаква гаранция, че ще просъществувате като двойка. Нито е обещание, че ще намерите място един за друг в живота си. Но също така знам, че ако всичко останало съществува, а това парченце от пъзела липсва, тя ще бъде запълнена от други неща, които неизбежно ще ви отдалечават един от друг.

Дори не говоря за баналната изневяра. Може да бъдат други занимания. Тази енергия просто има нужда да отиде някъде. Да се сублимира, както стана дума преди известно време. Не че има нещо лошо, ако отиде в творчество или духовно развитие. Но защо не и "трите", дядо Боже? Защо е необходимо да се изключва, която и да било даденост от големия ни потенциал?

Добре, знам, че много хора са безкрайно уморени вечер. Много жени имат нужда да останат насаме със себе си, за да си починат от деня и всички задължения. Но защо бягат и от "сутрешния поздрав на слънцето" (както поетично наричат този акт на Изток), ето това не мога да си обясня.

Знам дори, че има такива, които се мръщят на тази опция, смятат го едва ли не за обидно. Един вид  "да бе да, да се възползва само защото съм му под ръка". Ами ако е точно обратното? 

Припомням тази прастара истина за достойнствата на несъзнателната възбуда преди разсъмване, защото вярвам, че тя е shortcut (скоростна отсечка) по пътя към връщане на интимността. Освен това, понеже сте полузаспали, ви сервира и "оправданието": "просто така се случи".

Защо го наричам "оправдание"? Защото другата истина е, че с приказки за това накъде отиват взаимоотношенията ви, доникъде не се стига. Невербалните действия имат много по-голяма сила да възвърнат здравия дух на връзката. Така че, това е "оправдание" да не се обяснявате взаимно защо я докарахте до тук. Ще си спестите няколко караници и цупеници.

Преди години моя приятелка, изправена пред дилемата дали да се разведе или да направи нещо, което да възпламени интересa им един към друг, използва точно този момент от денонощието.

Спомням си, че когато ми го разказа, много се смяхме. Репликата й беше: "После пак може да не му обръщаш внимание или да му се сърдиш, ако има за какво, а то винаги има, но поне си взимаш доброто, което може да ти осигури в момента".

Минаха месеци, докато си възстановиха отношенията и създадоха много други красиви навици във връзката си, родиха и отгледаха чудесни деца, преди да дойде естественият момент, в който да тръгнат по различни пътеки.

Колкото до мен, много уважавам този момент от денонощието под завивките също заради личен спомен от годините, в които все още смятах секса за тежък физически труд. Имах прекрасен приятел, много го харесвах, забавлявахме се чудесно и насаме, и с големия ни приятелски кръг, заедно със семействата си включително.

За ранните ми 20 години, това си беше мъжът-мечта отвсякъде. Всъщност, не "отвсякъде". Не можех да правя секс с него. Нямах идея какво се случва и даже много се ядосвах, но тялото ми се държеше сякаш е пластмасова отливка на кукла Барби.  И естествено си задавах цялата серия екзистенциални въпроси: защо не може с един човек да имаш всичко; как да се омъжа за него, като ще трябва да му изневерявам по условие; защо любовта сама по себе си може да ти причини яка болка в стомаха, а не може да събуди сексуалност в тялото ти; защо сексът може да премахне шибаната болка в стомаха и да те кара да се усмихваш и да се чувстваш сякаш е любов, нищо че не е... до най-баналното хленчене: пак, не мога, мили, не знам защо, съжалявам, просто не мога.

И така до онази сутрин, в която се събудих учудена, че чудото се е случило и това не е сън. Можело значи. Случи се ей така, точно както слънцето изгрява въпреки теб. И през хилядите години след този случай успях да забележа, че те всички, независимо дали са добри или лоши момчета, независимо колко са пили снощи, независимо дали се обичате или не чак пък толкова, независимо от причините, поради които се намираме близо до тях в този час на сутринта, независимо от възрастта, "изгряват" в нещо като 5 и половина-6 сутринта.

Наясно съм, че на никоя от вас не откривам топлата вода и не го казвам, за да си сверявате часовника сутрин. Казвам го, за да се възползвате при всяка възможност от този природен феномен, защото той не се случва поради факта, че именно вие сте в леглото до него. Случва се въпреки това.

Знам, че този извод е тесла за всяко его, което най-много обича нещата в този живот да се случват специално заради него, но ще го преодолеете някак. След като аз с моят пословичен егоцентризъм в онези години успях, ще се справите и вие. Сигурна съм, че ще ви хрумне как да извлечете необходимите ползи за себе си и за връзката ви от сутрешния слънчев поздрав.

За домашно може да помислите, нo най-добре да експериментирате какви са те. Следващия път ще представя моята версия за ползите.