Както стана дума миналия път, "най-новият хит" на пазара на взаимоотношенията е когато единият от двамата започне да вижда себе си в нова светлина, окрилен от осъзнаването на духовната си същност.
Той решава да продаде своето ферари, образно казано, и заминава за Тибет, Мексико или решава, че ще заживее скромно – по-съсредоточен в себе си, все по-безразличен към голямото състезание да бъдеш пръв във въртележката на конкуренцията. Това за нея може да бъде сериозна заплаха, особено ако е отгледала добре консуматорската си природа.
Но по-често, заради по-силната си интуиция, жените първи дават тон на тази песен. Тя започва да предпочита някоя и друга групова медитация, вместо часа си за масаж (ако не може да си позволи и двете), обявява пържолите и алкохола за анатема и цитира послания от невидими с просто око ангели и възнесени учители.
В по-мекия вариант някой гуру в плът и кръв. Голямата драма е, че в отношенията им се е намесил авторитет, който е извън всякакъв обсег на контрол, а дори не става въпрос за изневяра. Всеки обявява другия за откровено луд и започва да се притеснява за неговото душевно здраве.
В по-мирния вариант, крият тази работа един от друг известно време, но неминуемо идва моментът, в който повече не се издържа. Това определено не е същият човек, в когото са се влюбили. А това и майката ще го потвърди – вярно, че си беше малко странен, но няма спомен да е бил такъв човек.
Дори и в периода на "играта на криеница" промяната на отношението към взаимоотношенията почти веднага се отразява на сексуалния живот. И то не защото, поелият по духовен път започва да смята секса за грях. Концепцията за "греха" по принцип е нездраво убеждение, но сега няма да се отплесвам на тази тема. Причината е, че неизбежно се променят и критериите към това твърде човешко удоволствие. Колкото и парадоксално да звучи, в него също започва да се търси "чистотата", нищо че най-добрият секс по условие е "мръсен".
Истинският проблем тук е при онзи, поел по пътя на опознаване на духовната си природа. Другият все ще намери начин да задоволи нагона си по начините, които си знае и колкото си може. Но наскоро обзаведеният с по-изострена чувствителност към енергийния обмен, започва да има малко по-различни изисквания към интимното общуване.
Най-малкото ще иска да изпита духовното сливане с чистата енергия на любовта, която вече е изпитвал при медитация или някаква целенасочена духовна практика и ако отсреща няма партниране по този параграф, е много възможно да изживее емоционален срив. И да откаже да си го причинява повече.
Също така определено ще му трябва време да преодолее собствените си противоречиви емоции по отношение на онова, което е "чисто" и "мръсно". Абсолютно същата промяна се случва и във връзката с парите. Предубежденията за тези две неща са вкоренявани токова дълбоко у нас в продължение на хилядолетия, че наистина на човек му трябва технологично време да пресее зърното от плявата по линия на тези две базови потребности. И по време на този процес, това категорично не е човекът, с когото някогашната страст ви е довела до обвързване.
Не само вие не можете да го познаете. Никой, който твърди, че го познава, не може да го познае. Дори и той (или тя) нямат ни най-малка идея къде ще ги отведе това. Бъдещите планове не са уместна тема за онези, които са решили да усвоят майсторството на това да живееш в своето Сега.
Понякога ще имат нужда от пълна тишина и спокойствие и "майната й на вечерята", друг път ще искат да прегръщат дърветата и после ще се връщат озарени у дома и ще искат да ви прегръщат и да ви казват колко много ви обичат. Което може да ви се стори твърде лигаво и нелепо, защото обичането вие го разбирате ако някой прави нещо за вас, изслушва ви, угажда ви на капризите и знаете как да го манипулирате.
Тази тяхна обич обаче вече е започнала да не прави нищо видимо за вас и това здраво ви ядосва. И дори няма да обърнете внимание (ако процесът е в норма), че са станали далеч по-приемащи към вас. Ще ви дразни само това, че са започнали да поставят на първо място своите приоритети, а отношението към вашите, макар и да са толерантни към тях, сякаш са преместени в графата "ааа, оправяй се".
Не протестират срещу тях, не ви се карат, че си държите на пържолите, но вие ще си ги готвите. И по-далеч от тях, ако обичате, за да не дишат миризмата на мъртво животно... (ако протестират или искат да ви вкарват в някакъв прав път, са начинаещи и не спазват основното правило да не налагат своите разбирания на някой, който изрично не е проявил интерес).
Да, това не е същият човек и никога повече няма да се върне в света на страха и контрола, така че ако разбирането ви за взаимоотношения е свързано с моделите на доминиране, вменяване на чувство за вина, ревност и стратегии за упражняване на власт над другия, по-добре забравете за този човек. Наречете го луд, няма да ви се обиди, и си търсете жертви другаде.
Това, което ще открие по пътя си онзи, тръгнал да преоткрива своята духовна природа, е, че всички взаимоотношения и срещи ни разкриват някаква неподозирана част от нас и съвсем логично след това "не сме същите".
А парадоксът, труден за приемане, е не, че се променяме, а че ставаме все повече себе си. То пък е онова, в което интуитивно се влюбваме, без въобще да го осъзнаваме, когато сме привлечени от нечий неустоим магнетизъм. Знам, че е сложно за разбиране. Сигурно затова са измислени чувствата. Да не го мислим много, а просто да бъдем там, където се чувстваме вдъхновени.
Добрата новина е, че сексуалните желания съвсем не изчезват. Онова, което в някакъв момент им се случва е, че наистина стават "по-чисти", дори и когато се случват по добрия стар "мръсен" начин.