Пазарът за мечти е скъпо удоволствие. Той не е като пазарите, на които усмихнати възрастни жени продават зарзават. Не е обособено място в центъра на някой град. За да отидеш там, само трябва да си затвориш очите.
Животът не дава обещания, затова ние си измисляме такива. Когато затворим очи, първото хрумване е най-важно в класацията за нещата, които са ни от особена важност.
Пазарът за мечти не е оживен. За разлика от други подобни сборища, там сме единствено ние със собствените си представи и надежди, че намеренията да променим света около себе си някога ще се увенчаят с успех. Затова понякога любовта продължава само една цигара време.
Мислено пътуваме към островите на своите утехи. Под затворените клепачи щастието става почти доловимо и дори за миг има вкус и мирис. Виждаме очи, които ни пожелават и ръце, които са готови да държат ръцете ни. Облечени сме модно, животът ни е подреден и единственото, което ни липсва, е радостта.
Истинското щастие е да бъдем радостни, когато държим очите си отворени.
Пазарът за мечти не признава банкноти и монети. От него нищо не можеш да си купиш. Затова вероятно е бил скъпо удоволствие дори за финикийците. Само времето може да отсъди дали сме заслужили онова, което толкова яростно сме пожелавали. Обикновено разочарованието не е чак толкова голямо – има го, колкото да ни държи на земята и да внимаваме за какво мечтаем.
"Ако заспиваш с мишлета, събуждаш се с плъхове". Очевидно Рей Бредбъри не си е губил времето.
Всъщност, за всичко е виновен Менделеев. Преди него никой не е осъзнавал, че любовта е проста химия. Радваме се на малките мишки, играем си с тях, но кой от нас би търсил плъхове на пазара за мечти?
Някой трябва да ни държи изкъсо на каишка и далече от това място. Трябва да освободим въображението си и да се научим да се забавляваме с него.
Да имаш въображение, значи да виждаш красотата и без да държиш очите си затворени. Животът е странно нещо. Той ни променя с всяка секунда. Началото винаги става по-осезаемо, когато наближи краят. Трябва да започнем да трупаме своите истински спомени и да се отдадем на импровизацията. Хоп!
В живота е пълно с хора, които биха искали да ни обичат и да ни държат за ръка. Има хиляди думи, които чакат да бъдат казани на някого тук и сега. Има и много мълчание за крещене. Има.
Пазарът за мечти е хубаво, но самотно място. Да изпитваме чувствата си, да ги споделяме и да се учим от грешките, които правим – това ще ни доближи до крайната цел, която ни е отредена. Какво по-хубаво от това да се влюбиш в София, а в град като Виена да превъзмогнеш любовта и да имаш силата да продължиш напред по улица със сложно за произнасяне име?
Хоп!
