Винаги съм си мислела, че съпругата е безкористната жена до мъжа, поради което заслужава повече уважение от любовницата. Все пак е била рамо до рамо с него през годините. Отглеждали са заедно децата си. Станала е част от семейството и рода му. Имат минало, съвместни планове и мечти. Общо са допринасяли за благополучието на дома.

От друга страна любовницата е онази – дошлата по-късно, "НАГОТОВО", користна нарушителка на граници и морал, която получава ласки и внимание, без да пере чорапи и да бърше сополи.

Това обаче се оказа, че съвсем не е закономерност. Въпреки да има своята достоверност в голяма част от любовните триъгълници, чистата всепрощаваща любов, разбирането и подкрепата не винаги са елемент от съпружеските отношения. И може би точно в тази празнина постепенно се наслагва образът на ДРУГАТА жена.

В живота си срещнах любовници, които обичаха всеотдайно, и бяха готови на всякакви жертви със себе си, пропилявайки години в сянка, без да очакват и без да поставят условия... Просто обич, която правеше сърцата им несвободни за връзки с перспектива. Жени, които минаваха с тъга през своята фертилност, докато любимите мъже празнуваха рождените дни на децата си, купуваха коледни подаръци, вълнуваха се по ученически кампании и накрая получаваха внуци, които носеха техните три имена.

Докато ТЯ продължаваше да носи моминското си име, пренесла се в доброволна жертва на общата вина. Така се случи личният живот на не една прекрасна жена покрай мен и всеки опит да внеса капчица чувство на егоизъм в тях срещна неуспех.

Видях и съпруги, които се интересуваха единствено от благосъстоянието, което имаха - благодарение на мъжете си. Хищно, с цената на публични резили и детски неврози, бранеха банкови сметки и играеха драма на "неоценена" и "пренебрегната". Четяха пощи и съобщения, организираха ненадейни посещения на работното му място, душеха за парфюми бельото му.

Общото беше, че те, който се правеха на жертви, всъщност бяха изобретателен инквизитор и консуматор на чужд живот, върху който нямаха права, ала вярваха, че имат такива. Че общественото мнение, че децата, че брачната халка и общата спалня дават право да притежават другия до гроб. Независимо дали сутрин миеш зъбите си, колко често се поглеждаш в огледалото, колко допринасяш за общото и най-вече колко си съхранил позитивното, чистото, топлото в себе си и в отношенията си с другия.

Наскоро имах доста отрезвяващо, относно илюзиите ми за омъжената жена, запознанство. Оставям настрана неподдържания вид, неуместния грим, странното чувство за хумор и неадекватните опити за фриволност. Но нямам разбиране относно ожесточеното клюкарстване до девето коляно, некрофилното търсене на грозното и трагичното. Сякаш да се почувстваш една глава по-горе, когато ежедневието ти минава в ровичкане в личните му контакти и... бясно пилеене на пари, които той изкарва, докато го няма вкъщи... а уж липсата му била проблем.

Първоначално реших, че си отмъщава за изневяра, но постепенно осъзнах, че просто не й пука за него, за бизнеса му. Това си беше негов проблем. Тя просто се възползваше на сто процента от нещата, които имаше благодарение на този брак. За децата винаги казваше "синовете му". Преживяваше се като жертва или просто манипулираше. Спомних си колко щастлива бях, докато имах възможност да отглеждам дъщеря си. Това не беше пропиляно време, а най-безметежното.

Далеч от омразата, тичането, мачкането, гнева. Би било нечестно и безчестно да кажа, че съм пренасяла себе си в дан на семейството. От друга страна, когато се върнах на работа след седмата й година, дългото отсъствие не беше пречка да правя кариера. Стига да знаеш какво можеш и колко можеш.

Въпросната съпруга имаше кратък стаж като пролетарий до щастливия миг на подписа с набедения за гад мъж. Не знаеше с какво би могла да се занимава, дори не беше се замисляла да преодолява някакви трудности извън правенето на сцени. В резултат на неговата изневяра се "разболяла" и с това беше "запознала" колегите му, бизнес партньорите, децата си и тези на предполагаемата любовница.

Човекът беше успял с много труд да осребри добре образованието си, грижеше се за семейството си, водеше ги на почивка, даваше и "само" по 3000 лв. на месец и дори беше преглътнал срама от поведението й. Ала тя усещаше, че скоро децата ще напуснат гнездото, а тя няма с какво друго да го държи в този ад.

Беше много гневна, че за него всички казвали, че се разхубавявал с годините. Той "селянинът" с "примитивните" роднини дето прибрала в града. А пък той я направил бял човек, ако питате мен. Призна, че без него не би оцеляла, затова го беше захапала като хиена. В смъртна хватка. 

Понякога лъвове стават жертва на хиени. Вторите печелят с продължителна обсада, в която царят на животните се уморява и губи концентрация. Тогава хиената се хвърля с най-мощната захапка, позната в природата. А очичките й святкат. И лъвът се чуди, той – силният, могъщият, величественият – какво се случи?

А достойнството на жените вече не определям на база положението в триъгълника.