Първото нещо, което помислих след прочита на обявата за играта ви беше, че трябва да съм оригинална, за да се отличи разказа ми.
Е, ще съм истинска, тъй като всеки човек си е уникален със своето съчетание на мисли и преживявания.
Ще бъда позитивна си помислих, нали така е модерно. Да се чудиш кое е по-голяма напаст – прокламиращите позитивност или оплакващите се досадници.
Така или иначе аз съм си все различната от общата маса за добро или за лошо.
Водена от любопитството да видя положителния резултат от неподчиняването ми на стандартно построена ситуация/лидер или издънка/. Толкова нови неща научих при сблъсъка си с обединени тесногръди хора.Това ме провокира да търся нови знания в университети, книги, хора.
Предизвикателството да се развивам, за да знам повече и да се справям с нарочните или неволните си врагове къде в работа, къде в личния живот се основава на любопитството. Да живее любопитството, страхотен двигател за откриване на нови светове-микро и вселенски. Измислянето на нови решения на проблеми – креативност или лудост е също негово следствие.
Влюбена в подредбата на приоритетите си /неразбрана или последвана/.
Ох, как да го обясня това! Представям си се тичаща към някой от приоритетите, които съм си поставила и няма как да не съм вдъхновена от адреналина на този маратон. Дали са ме разбрали и последвали или са ме укорили, аз пак си тичам. За самоуважение ако не друго.
Бурята в телефоните на приятелите си/завладяваща или използвана/. Вдъхновяват те за геройства, когато не забелязваш завистта им или не прозреш как стъпват на гърба ти и те яхват. Но няма как, накъде без приятели. Понякога пък така те изненадва добрия жест на приятел, че хоп – пак повярваш в доброто.
Като че ли развивам полезно раздвоение на личността, как иначе да разгадая хората и живота. Ние сме си с двойствена природа – добра и лоша, сменящи местата си непрекъснато, зависи от мястото на гледане.
Така че, да си сменя човек мястото на гледане е вдъхновяващо.
Разкошно е да се опитваш да плуваш в хаоса, това непобедимо оръжие без противодействие.
Страхът забравих – така вдъхновява във всичките му форми. Да се чуди човек защо все ни карат да се освободим от него. Еретично звучи, но какви усилия полагаме от страх да не загубим нещо.
И накрая нещо само женско- майчинството. Какви геройства и саможертви правим от любов и майчински инстинкт, всяка майка си знае.
Да живее човечеството!
От Катя Маринова
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
Още от участници:
Пътуването, любовта, приятелството
