В крайна сметка всеки от нас най-точно познава себе си и вероятно е наясно къде има по-сериозен шанс да открие заветната дреха или аксесоар, но моят съвет е да не подминавате с подозрение и недоверие дори и най-невзрачния и затънтен магазин за дрехи втора употреба, защото чарът при този тип пазаруване се крие във факта, че никога не знаеш къде, кога и на каква стойност ще откриеш неповторим моден шедьовър.

Въпреки че понятието "second hand" (от англ. "втора ръка") звучи някак снизходително като определение за магазините, които предлагат дрехи втора употреба – смея да твърдя, че за моя над 10-годишен опит в пазаруването и откриването на такива места – съм се сдобил с безброй невероятни попадения на още по-невероятно ниски цени.

А най-хубавото на днешния шопинг пейзаж по света и у нас е, че предлага стоки и ценово разнообразие за всеки джоб и естетически вкус.

Отдавна магазините за втора употреба (или както на разговорен език ги наричаме "секънд хендове") са предпочитани и посещавани от българина не само заради ниския ценови клас на стоките, а и защото доста от облеклата са непокътнати и при това с марков произход.

Лично мен тръпката от "гмуркането" в този океан от дрехи и улавянето на някоя модна находка не помня някога да са ме напускали и сякаш имам усещането, че това чувство започва да ме завладява все по-силно с годините.

По отношение на различните видове магазини за дрехи втора употреба ще започна историята си от по-големите и евтини към по-малките и скъпи такива.

У нас вече са позиционирани цели вериги от огромни магазини, които са пръснати в десетки градове. Интересното при тях е, че зареждането с изцяло нова стока става един път седмично, като логично в този ден облеклата са и най-скъпи (около 30 лв. за килограм), а всеки следващ делник - цените за килограм дрехи се понижават, но пък съответно и изборът лека-полека обеднява.

Другото удобство на по-големите магазини за втора употреба е разделението на помещенията на сектори (най-често A и B), като в първия стоките са с по-високо качество и съответно цена. Освен дрехи – повечето подобни магазини предлагат детски играчки, изобилие от аксесоари, спално бельо и обувки, а също така някои вериги предоставят на своите клиенти и специални карти, осигуряващи им отстъпка при всяко пазаруване.

Логично по-големите магазини ще ви отнемат и повече време в търсене на подходящата дреха заради богатия асортимент, но постоянните намаления и промоции (от типа "плащаш едно, получаваш второто безплатно") са доста притегателни тактики за привличане на нови купувачи.

Реших да попитам няколко души защо пазаруват в подобни магазини и се оказа, че повечето от тях не споменаха единствено евтината цена като основна причина да го правят, а споделиха, че само там намират по-интересни модели и кройки, отговарящи обаче и на съответното качество.

"Понякога си тръгвам с торба, пълна със страхотни попадения, друг път оставам с празни ръце. То е като лотария – веднъж печелиш джакпота, но след това може и да не улучиш нищо подходящо за своя гардероб. Вкъщи цялото ми семейство обича да пазарува по този начин", разказва 35-годишната Ваня Петрова, която има 15-годишен тренинг с пазаруването от подобни магазини.

Разбира се, намират се и противоречиви мнения за секънд хендовете. Ето например моята 32-годишна сестра Весела винаги е коментирала пред мен, че не може да си представи да облече дреха (колкото изгодна, интересна като дизайн и маркова да е тя), щом е била носена от някой друг, а освен това "от миризмата на обработените с химикали облекла направо ми се повдига", бяха част от нейните аргументи защо не посещава въпросните магазини.

Както обаче навсякъде в живота - и при магазините за дрехи втора употреба има класови разделения. Досега споменахме най-масовите и изгодни като ценови оферти места, но има и едни малки, кокетни пространства, в които подборът от дрехи втора употреба е доста по-скромен, но за сметка на това рядко се прави компромис с качеството и нестандартния дизайн при подбора на дрехите.

Тук няма да загубите часове в "ровене" измежду купища дрехи, но и цената на умело събраните облекла и аксесоари е в пъти по-висока от гореспоменатите типове магазини (например една пола или чифт дънки съвсем спокойно могат да достигнат 50-60 лв., а саката и якетата често надхвърлят 100 лв.).

Основното съсредоточаване на подобни магазинчета в столицата ни е в района на Малките пет кьошета, така че ако не разполагате с излишно време за пазаруване, държите на абсолютно запазените и дизайнерски аутфит композиции, а по-завишената им цена не ви притеснява – то без съмнение това са точните места за обогатяване на вашия гардероб.

"Държа да открия стегнат подбор от облекла, защото се губя сред хилядите дрехи в по-големите магазини за втора употреба, а така в даден момент се отегчавам вместо да превърна пазаруването в забавен процес. Затова малките секънд хендове ме привличат, там се чувствам като у дома си, а и винаги има изкушаващи гледки. Такава бе и последното сако, с което се сдобих, чийто топъл млечнозелен цвят и винтидж кройка с италианското качество на "Max Mara" превърнаха моя шопинг тур в ползотворно начинание", разказва Вера Тонева (27 г.), която засякохме на излизане от подобен магазин за дрехи втора употреба.

В България стават все по-популярни и така наречените "шукар бутици", които се организират на различни локации (най-често разбирам за тях от "Facebook"), като тяхната цел е различни хора да донесат всякакви свои вещи (от книги и дрехи до какви ли не аксесоари и предмети за бита), които се търгуват на разменен принцип. Няма да забравя как веднъж успях да заменя чифт кубинки за малка гравирана масичка от орехово дърво.

По щастливо стечение на обстоятелствата наскоро бях в Ню Йорк, за да присъствам на представянето на новата колекция на френската модна къща "Maison Martin Margiela" в сътрудничество с "H&M".

След като се поразходих по изпълнените с колорит и живот манхатънски авенюта, забелязах, че хората с лекота съчетават нови и луксозни облекла със секънд хенд дрехи във визията си, за да робуват само и единствено на собственото си модно светоусещане.

Както в повечето градове по света с отношение към модата, така и в Голямата ябълка – постоянно се натъкваш на винтидж магазини, предлагащи фантастични модели дрехи и аксесоари на световни модни къщи, които са били включени в техни колекции отпреди няколко десетилетия.

Естествено, селекциите тук са за истински и платежоспособни ценители, а затова красноречиво говорят и баснословните суми, на които те се предлагат. Но нима можем да сравним с нещо друго чувството да притежаваш тренчкот на "Christian Dior", носен от самата Бриджит Бардо (през 1968 г.), или да се сдобиеш с чанта на "Hèrmes", която е била част от личния гардероб на Жаклин Кенеди (в далечната 1960 г.).