Съвременната парфюмерия дължи много на египетската култура. Историята завещана като познание от древни цивилизации, не само доказва изконния стремеж за красота на предците ни, но и превръща някои от най-безценните творения на вековете в истински културни феномени.

През 2012 г. няма да изпитаме никакво колебание да наречем парфюма така. Съществуват неоспорими доказателства за това как парфюмът извървява своя дълъг път преди повече от 3000 години до превърналата се в нов тренд през последните години нишова парфюмерия. От точиците с ароматна смола по лицата на египтянките до раждането на "анти-аромат" - "Водата Серж Лютенс" (L`Eau Serge Lutens).

Лансиран през 2010 г. сякаш като отговор на умората на съвременната цивилизация от бълването на парфюмерийната индустрия през последните години. Ако преди време знакови имена твърдяха, че за раждането на аромат сензация са нужни минимум две години, към днешна дата имената на малцина са в листата на това твърдение.

Многобройни версии, лимитирани издания, редизайниране и специални варианти за път, заливат пазара, за да задоволят търсенето на консуматорското общество и естествено, никой никого не вини за този напълно естествен житейски цикъл на потребление и право на избор.

Вероятно може би царствената особа и свръхестествена аура на парфюма пострада в очите на по-възрастните поколения, помнещи осанките на аромати легенди като Chanel №5 (1921 г.), Shalimar на Guerlain (1925 г.), Joy на Jean Patou (1930 г.), Climat на Lancome (1967 г.), перлите от 88-ма Cool Water на Davidoff и Eternity на Calvin Klein или Angel на Thierry Mugler (1992 г.), който сякаш сюрпризира най-добрите носове в бранша.

Със сигурност пропускам още много блестящи примери от света на ароматите, но в този анализ влагам само скромен 10 годишен опит като козметичен редактор.

Усмивката на съдбата да работя това, което искам и то да ми носи удоволствие е белязано в спомен от детството ми, когато соц реалността в България ухаеше на "Бриз", "Зелена ябълка" и "Дива река". В дома ми се бяха промъкнали вражески капиталистически елементи, подарени на майка ми от баща ми - L'Air du Temps на Nina Ricci и тоалетната вода "Диорела" (Diorella) на Dior.

Още помня пепитената кутийка на "Диорела", как тайничко се промъквах, отварях шишенцето с най-чистото детско любопитство и вдишвах отново и отново. Не подозирах, че арабските търговци разпространили етеричните масла в Европа и че Дворът на Луи XV бил наричан "парфюмираният двор" заради употребата на аромати, с които да се замаскира липсата на хигиена. Нито, че от Франция води началото си прелъстителния ритуал с намазването на парфюм върху женската китка.

Най-съществената разлика между днешните аромати и тези, които се използвали през 1700 г. е шишенцето. Едно от най-важните имена за съвременната парфюмерия е това на Франсоа Коти, който остава в историята не само като един от най-добрите "носове", а и като виновник за превръщането на малките шишенца в истинското произведение на изкуството.

Като говорим за история не можем да не споменем имената на други известни "носове", без който лицето на днешната парфюмерия не би било същото. Династия Герлен, която още през 1853г. дарява на света Eau de Cologne Imperiale, Ернест Бо и вечната перла Chanel №5, Ърнест Далтроф, на по-късен етап Жак Полж, Жак Кавалие, Алберто Моралис, Оливие Кресп и Франсис Курджиян. Няма да крия, че част от тези имена са създатели на ароматните ми фаворити.

Осмотеката (Osmotheque) е единственото място на планетата (създадено през 1990 г.), където големите любители на парфюмерията могат да усетят хилядите аромати, съществуващи днес, вчера или създадени преди столетия. Истинска почит и към пионерите на парфюмерийната индустрия.

Според сухите данни на статистиката всяка година на пазара излизат над 400 нови парфюма, благодарение на съвременните технологии за изкуственото синтезиране на ароматни молекули. Средната продължителност на живота на 90% от тях е три-четири години, след което мястото им заемат нови.

В света съществуват около 2 000 различни ухания, естествени и синтетични, с които съвременните парфюмерийни компании създават разнообразие. Тенденциите въвеждат нова вълна всеки сезон. Изведнъж "новото черно" се оказва розов пипер, кафе, феромони или "смяна на местата" (типична за женски аромат съставка се добавя към мъжки).

След бума от 80-те и 90-те на нови заглавия и с настъпването на световната финансова криза, парфюмерийната индустрия леко забави своя ход и като, че ли даде предпоставка за нов феномен - нишовата парфюмерия. Истински спасителен пояс за мистериозната аура на парфюма от това, той да се превърне в консуматив като праха за пране.

Изключителният избор на суровини - висококачествени есенции, екстракти и абсолюти, високата концентрация на натурални съставки и факта, че парфюмеристът не следва сляпо модни тенденции или статистическо проучване за това "какво ще се харесва следващия сезон", а създава творение със собствен ароматен почерк или по индивидуална поръчка.

За радост в България вече можем да се докоснем до някои добри образци "висок клас парфюмерия" (haute parfumerie) - Annick Goutal, L'Artisan Parfumeur, ETRO, Byredo, Maison Francis Kurkdjian, Creed, Comme des Garcons, Linari, Delrae, Nasomatto.

Ще ви издам и малко информация от кухнята! Предстои лансиране на едно изключително впечатляващо име, което държи да се разграничи от етикета нишова парфюмерия - Серж Лютенс (Serge Lutens).

Неговата философия искрено ме впечатли, когато при лансирането на "Водата Серж Лютенс", сподели: "Бях в търсене на свежестта, аромат на чистота, на изпрано и изгладено пране. Създадох един анти-парфюм като реакция срещу този прекалено парфюмиран свят".

Някои от най-актуалните предложения за сезона може да видите в галерията горе.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Кристина Гочева.