Някога то било толкова скъпо, че било достъпно само за аристокрацията. Предполага се, че първото кадифе е изтъкано в Китай. Било много търсено в Египет и страните от Близкия Изток. Оттам с кервани го пренасяли в Европа, където се търгувало скъпо и прескъпо в кралските дворове. Първоначално се тъчало от копринена прежда, но когато тя станала дефицитна, майсторите тъкачи започнали да използват влакна от лен, памук и изкуствена коприна.
За първи път в Холандия успели да изтъкат кадифе от памучни нишки и така то станало достъпно за по-широк кръг хора. Прочути европейски центрове за производство на кадифе в миналото били Генуа, Флоренция и Венеция. През 1247 г. във Венеция била основана гилдия на тъкачите на кадифе. Гилдията установила твърди правила за цвета и текстурата на произвеждания плат, макар че в онези години кадифето било обагряно главно в черно, виолетово или червено. Съществувал и "промишлен шпионаж" – конкуриращите се тъкачници често имитирали най-добрата продукция на съперниците.
Всъщност кое е това, което прави кадифето уникално? На първо място е наситеният цвят и веднага след това е текстурата – плътна на допир, нежно мека – като усещане. Този ефект се дължи на гъстия мъх с дължина около 5 мм откъм лицевата страна на плата.
В наши дни кадифето има много разновидности (гладко, стреч, щамповано), които се използват не само за направа на дрехи, но също за обувки, чанти, аксесоари и декоративни тъкани. Кроенето на кадифе изисква внимание и майсторлък, защото се прави по дължината на нишките и винаги в една и съща посока. Така ушитата дреха ще съхрани богатството на текстурата и цвета на плата.
За вечерни тоалети може да се комбинира кадифе с тафта, дантела или сатен. За ежедневни рокли пък е чудесна комбинацията от кадифе с кашмир или букле. Все пак трябва да се внимава двете материи, които се съчетават, да са с еднаква плътност.
Кадифето е деликатна тъкан и изисква специални грижи. Някои видове могат да се перат на ръка, а други – дори и в пералня. Винаги поглеждайте инструкциите на етикета на дрехата преди пране, а най-добре я занесете на химическо чистене – така ще си спестите разочарования.
Освен това при носене власинките на кадифето се слягат и то позагубва искрящия си вид. Това може да се оправи, ако дрехата се подържи над съд с гореща вода – парата ще освежи и изправи мъха на плата.
Добре е също така дрехите от кадифе да се четкат периодично, за да се почистят власинките от насъбралия се прах между тях.
Що се отнася до гладенето – правете го през тънък плат и то с много слаба ютия.
Ако върху кадифената ви дреха се е образувало петно, в никакъв случай не го търкайте, защото текстурата на плата ще се повреди безвъзвратно. Първо оставете дрехата на пара, после следвайте инструкциите за пране, посочени на етикета, или просто отидете до ателието за химическо чистене.
Автор: Тоня Василева
