"Ако успееш в Ню Йорк, значи можеш да успееш навсякъде" е рефренът, който Франк Синатра изпя преди почти четири десетилетия, в една от своите емблематични песни (мисля, че всички се досетихме коя е тя).

Казвам го не за друго, а защото само преди няколко дни станах пряк свидетел как човешките идеи и възможности остават невъзпрепятствани, когато концептуалното мислене си партнира умело с къртовския труд, вложени във всеки детайл. И разбира се - всичко това се случва в онзи американски град, който никога не заспива.

Нека обаче започна разказа си малко по-отдалеч, когато няколко представители на български медии (за щастие и аз попаднах в тази група) бяхме поканени от "H&M" ("Ейч енд Ем") да присъстваме на пърформанс в Голямата ябълка, на който официално бе ознаменувана колекцията "Maison Martin Margiela with H&M". 

За усещането да си част от този невероятен мегаполис, в чиято характеристика липсват съществителни като скука и предразсъдъци - ще поговорим някой следващ път, защото сега ще обърна централно внимание на това, заради което всъщност се озовах от западната страна на Атлантическия океан.

Както авангардните хрумвания са основен елемент в предишните колекции на "Maison Martin Margiela, така и в тази нямаше нищо стандартно и вече правено от някой друг в нейното пилотно представяне пред широката публика.

Новаторският дух се усещаше още с пристигането ми на събитието, за чиято локация бе избрана отдавна необитаема девететажна сграда (построена през 1882 г. и считана за един от първите небостъргачи в Ню Йорк).

Внушителното сдание се намира на улица "Beekman 5" (в долната част на Манхатън) и често се отдава под наем за различни филмови и модни проекти, а според различни сведения то вече е откупено и ще бъде трансформирано в хотел.

Така че смело се слях с интернационалната тълпа от колеги журналисти, фотографи, блогъри и знаменитости, за да тръгна на 9-етажно пътешествие, в което имаше всичко друго, но не и традиционност.

Очите ми непрестанно оставаха в ококорено и възхитено състояние от динамиката, с която се случваха нещата около мен.

Официалната част на събитието бе открита на партерното ниво на сградата с личности като Сара Джесика Паркър, Джулиан Мур, Мена Сувари, Хелена Кристенсен, Кание Уест и други, а всички до един бяха облечени с дрехи от колекцията "Maison Martin Margiela with H&M".

Оттук нататък – с всеки по-горен етаж летвата на провокацията се вдигаше още по-високо.

Първият арт пърформанс бе открит от небезизвестната белгийска хореографка Ане Тереза де Керсмакер, занимаваща се със съвременните форми на танца. Тя и останалите артисти показваха своето изкуство в десетките помещения върху точно обособени квадрати на пода, посипани с бял и изключително фин пясък, донесен от плажовете на Маями, и на чийто фон - движенията на телата ставаха още по-въздействащи.

В края на всеки солов или групов танц, даденият танцьор (или множество от тях) оставяше модни следи след себе си, като събличаше дрехата или събуваше обувките си с логото на "Maison Martin Margiela with H&M", разхвърляйки ги небрежно върху пясъчния под.

Докато се изкачвах по тясното ретро стълбище, много често охраната така да се каже отцепваше района от хаотично движещи се единици като мен, за да даде път на някоя звездна особа, което пък ми позволи да се озова на една ръка разстояние от модела Стела Тенант и актрисата Селма Блеър.

Видеоинсталациите, прожектирани на десетки телевизионни екрани, от своя страна дадоха допълнителен принос към визуалната комуникация между дошлите гости и модното изкуство.

Деветият и последен етаж пък бе превърнат в своеобразен магазин, където стълпотворението от хора бе най-наситено, а дрехите и аксесоарите от колекцията "Maison Martin Margiela with H&M" се разграбваха като топъл хляб от щендерите.

Цялата тази внушителна суматоха постепенно се поизпари в малките часове на нощта.

Но за мен няма спор, че всеки от присъствалите още дълго ще се връща към спомените за тази октомврийска манхатънска вечер, в която триумфът на идеи успя да получи своята красива реализация в съзнанието на мнозина от нас.

P.S.
На летище "Шарл де Гол", чакайки полета си от Париж до София, благодарих на човека, който сбъдна Edna моя мечта (включваща живия ми досег с така примамливия колорит на Ню Йорк), но не се стърпях да го сторя и още веднъж точно в този материал.

* Ето и видео от събитието в Ню Йорк, а допълнителни снимки от него може да видите ТУК.