Червилото е един от най-древните козметични помощници на жените. Оцветяването на устните крие своето начало далеч в историята, а ние ви предлагаме една бърза разходка от тогава до наши дни.

Първите данни за ползване на червило датират от епохата на шумерите. Твърди се, че царица Шубад е ползвала смес, в която са се съдържали богати на желязо и олово скали, за да оцветява устните си.

Прехвърляме се към Древен Египет, където е било съвсем нормално всички да носят грим, включително и мъжете. Египтяните са имали култ към бялата кожа и красиво нарисуваното лице.

За червило са ползвани различни смеси от червена охра, кармин и други багрила, а очите също са били задължително очертавани в издължена дебела и черна линия.

Една от теориите е, че тази черна линия около очите е служила като своеобразен вид слънчеви очила (тъй като черното привлича слънцето) и е пазила очите на хората от силните лъчи.

Друг интересен факт относно червилото в Египет е, че то е било в най-разнообразни нюанси – от червено и розово през какви ли не багри, та дори и черно.

В древна Елада червените устни са били отличителна черта на платените жрици на любовта. За оцветяване те са ползвали всичко от червено вино до черници и други подходящи храни.

В Рим добрият външен вид е бил толкова важен, че знатните дами понякога са имали хора, които са се грижели единствено за красотата и дрехите им (нещо като персонален гримьор, коафьор и стилист). На мода обаче е било пурпурният цвят за червило и също като в Египет, мъжете не са се свенили да боядисват устните си.

Твърди се, че първото твърдо червило – първообраз на познатото ни сега, се е появило в Близкия изток. Там дамите особено са държали на червените устни, а и мъжете са харесвали това подчертаване на женствеността.

Ацтеките също са имали култ към кървавочервените устни, затова и са ползвали кохинил (карминова киселина), за да постигат желания ефект.

Кралица Елизабет Първа е обожавала червилата и в нейния двор те са били на мода. Тя също така е насърчавала откриването на по-качествена и дълготрайна субстанция за оцветяване на устните в хубав червен цвят.

В началото на 1900 година червилото е било израз на еманципацията на жените в Америка.

През 1940 и Втората световна война пък червилото става задължителен аксесоар както за работничките, така и за по-видни дами. Учудващо за недоимъка тогава, пари за червило всички са намирали, продажбите на този козметичен продукт бележат разцвет, както и самото производство.

През 2007 година изследване за безопасността на козметиката показва, че в една трета от най-популярните марки червила се съдържа повече олово, отколкото е допустимо. Компаниите отричат, спорът продължава и до днес.

В наше време на пазара се предлага наистина невероятно разнообразие от червила, балсами, гланцове, моливи и какво ли не. Червилото отдавна не е символ на еманципация или женственост, а просто аксесоар, който може и да имаш, може и да нямаш в дамската си чанта.

Определена мода в цветовете или типа на червилото също няма, всичко е позволено, стига да ви харесва