В днешно време успява да събере в себе си какви ли не функции - да дава цвят, да хидратира, да дава блясък и да не слиза от пиедестала си на най-обичан дамски козметичен продукт.

Как обаче е започнало всичко?

Естествено, пръст в измислянето на червилото (както и на много от свъременните козметични продукти) има Клеопатра, разказват специалистите по красота на Орифлейм.

Тя използвала смачкани червени буболечки, за да придаде ярко червен цвят на устните си.

Червилото станало популярно през 16-ти век благодарение на английската кралица Елизабет I и придворните ѝ дами, които оцветявали устните си със смес от пчелен восък и червен живачен сулфид.

Първото червило в познатата ни опаковка се е появило на пазара през 1915 година.

Една жена изяжда средно между 1.8 и 2.7 кг. червило през живота си, облизвайки устни.

По време на ислямския Златен век, арабо-андалуският физик и химик Абу ал-Касим ал-Захрави (Абулкасис) изобретил твърдо червило, състоящо се от парфюм и други съставки, пресовани в специални форми. Той описал процеса в своята енциклопедия по медицина и хирургия "Ал-Тасриф".

През 1770 година Британският парламент приел закон, според който жена, носеща червило, трябва да бъде тествана за магьосничество.

Популярността на червилото се увеличила по време на Втората световна война благодарение на киноиндустрията и гримирането станало нещо обичайно за жените.

През 1950 година американският химик Хейзъл Бишъп разработил първото червило за целувки, което не се размазва и издържа дълго.

В днешно време се радваме на безкрайни цветови нюанси и опаковки, на безвредни съставки и на червила, които едновременно правят 3 неща - оцветяват, хидратират и придават блясък.

Kакво повече може да иска Edna жена от едно червило?