През 70-те години на миналия век в главите на няколко креативни човека се заражда интересна идея - да се създаде място, където да се съберат за съхранение всички парфюми, които някога са създавани.
След време известния "нос" Жан Керльо (Jean Kerleo) претворява тази колективна мечта в реалност.
Осмотека (Osmotheque) е единственото по рода си място на планетата и е създадено през 1990 г. Никъде другаде големите любители на парфюмерията не могат да пробват хилядите аромати, които съществуват днес, съществували са вчера и даже тези, които са композирани преди столетия в древни времена.
Там се съхранява Royal Perfume от римската епоха и средновековния Eau de la Reine de Hongrie.
Експертите от това невероятно хранилище, което се намира на малка версайска улица, даже са възстановили формулата, на случайно намерен в старинно писалище одеколон, който бил създаден на остров Света Елена за заточения там Наполеон Бонапарт.
Хиляди парфюми, които се оказвали изгубени с времето, се връщат към живот в Осмотеката. Нанесени на хартиени лентички, тези аромати ни пренасят по горските поляни на родината си или във времето на появата на първия парфюм.
Опияняващият Blue Narcissus от Mury (1920), носталгичният Christmas Night от Caron (1922), чувственият Russian Leather от Chanel (1924), разкошният Crepe de Chine от Millot (1925)... И това е само капка от всички.
Осмотеката също така отдава почит и на пионерите в парфюмерийната индустрия.
Луи Тусен Пиве (Louis-Toussaint Piver), един от новаторите оставил ни Crimson Clover (1896), изпълнен с толкова свежест, която не е загубила актуалността си и днес. Франсоа Коти (Francois Coty), създал невероятния Jacqueminot Rose (1903), който накарал купувачите на Bon Marche да си загубят ума по неговата изящност и грация.
Пол Поаре (Paul Poiret) става първият кутюрист, който се "пъхва" и в парфюмерията. Неговият аромат Parfums de Rosine притежава същата енергия, оригиналност и безгрижие, точно както и неговата мода.
Едно вдишване от съблазнителния му Arlequinade (1924), например, ще ви накара отново и отново да го помиришете, за да се насладите на аромата му.
Друг кутюрист - Жак Фат (Jacques Fath) възбужда сетивата с изящните акценти на изтънчения си Grey Iris (1947). Списъкът продължава още и още.
Ще бъде несправедливо да се отбележат само няколко сред големия брой очарователни и удивителни творци.
В Осмотека е представена цялата парфюмерийна "аристокрация". В династията Герлен (Guerlain) е имало само четирима парфюмеристи от 1828 г. – Жак Герлен, е създавал аромати в продължение на 70 години – всички те са членове на семейството и досега вдъхновяват останалите със своите уверени съчетания натрадиции и иновации.
Съвременната ера в парфюмерията започва с изобретяването на синтетичните ингредиенти в края на 19-ти век.
През 1882 г. Хубигант (Houbigant) прави първата внимателна стъпка с аромата Royal Fern, базиращ се на кумарин. Ейм Герлен (Aime Guerlain) пуска през 1889 г. Jicky, като използва синтетична ванилия от Reimer.
В края на краищата, през 1921 г. Ернест Бо (Ernest Beaux) създава култовия Chanel No.5 със смела доза алдехиди, които по това време в малки количества се използват в много от ароматите. Въпреки това използването на синтетични материали и тяхното познаване са две съвсем различни неща.
Много парфюмерийни компании съвсем свободно започнали да ги използват в своите композиции. Други използвали недоверието на някои хора към всичко ново, като продължавали да създават ароматите от напълно натурални ингредиенти, предимно рядко срещани.
В резултат от това Жан Пату (Jean Patou) поръчва на Хенри Алмерас (Henri Almeras) да създаде "най-скъпият аромат в света".
Цветният букет на Joy показва, че правилно използваните химически компоненти могат напълно да заменят чистите натурални есенции.
