"Монахът" на Матю Грегъри Луис - Сюжетът проследява историята на абата Амброзио - религиозен кумир на цяла Испания, който в зенита на своята слава се среща с изкушението и греха. Изпитанието го отвежда към сатанински ритуали, магия, похот и дори убийство, мистерия сред тайнствените манастирски коридори и подземия, демонична лъст и кървави сцени. Луис не възприема образа на жените, пресъздаден от църквата и обществото на неговото време. Неговите по-силни героини са самостоятелни личности, които се хвърлят в живота със замах, без предразсъдъци и страхове. Онези, които предпочитат да бъдат свенливи, боголюбиви и скрити от света, не свършват добре. Младият англичанин подклажда идеята, че двата пола отстъпват на понятието човек. Той отрича отредените от хората роли и поведение за мъжете и жените. Според него, мъжкото и женското начало у човека не са определени толкова от природата, колкото са насадени от обществото. Типичните роли, поведение, изказ, чувства за двата пола са утвърдени само поради вековната им повторяемост в човешкото общество. Собственият избор или житейските събития могат да накарат някого да действа като противоположния пол и това Луис възприема за по-естествено от всеобщото мнение по въпроса. Той ни убеждава в това чрез сексуалните метаморфози на героите си. Един мъж би могъл да бъде слаб и подчинен, също както една жена – силна и водеща. Ако човек се роди извън обществото, то той няма да изгради принадлежност към определен пол, защото никой няма да го избере вместо него, да го научи на типичната му роля сред хората. Чисто менталната част от различията между мъже и жени, авторът свързва с влиянието на обществото или собствения избор, а не с природните обособености.