Животът е риалити шоу. В останалата си част е реклама.

Не облизвам бисквитите преди да ги сложа в устата си. Всъщност, дори не обичам бисквити.

Щракам каналите на телевизора. От синия екран се носи непрекъснат говор, крещи се и се изисква. "Модерни" лица, изхабени лафове, напъни за интелектуални съждения.

Телевизорът е черна дупка, която ни поглъща. Кутия, в която опаковаме всичко онова, за което не ни стига време и смелост да постигнем.

Животът отдавна не е първа среща, първа целувка и първо "обичам те".

Сега нещата са други. Дамските превръзки летят, бръснарските ножчета издават звук на спортни автомобили, а леля Мария не е съседката, която простира прането в съседния двор. Сега си ставаме все по-чужди и доброволно избираме затвора на инертността.

Все още има красиви жени, все още има свестни мъже. Да ги търсиш днес е приключение. Да ги срещнеш – късмет. Риалити на тъгата и на отчаянието.

(Реклама).

Продуктово позициониране. Спомоществователство на отегчението. Любовта е цитат от фолк-парче на нечия фейсбук стена.

Навън е есен. Последни слънчеви дни.

Последна възможност да си говорим очи в очи на някоя пейка или в някое кафене. Или да си помълчим. В рекламната пауза. Докато леля Мария простира.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.