Не познавам скуката. Винаги съм се учудвала на хора, които умеят да скучаят. Аз така и не развих подобно умение.

Скуката е начин бавно да убиваме ентусиазма си за живот.

Обикалям страната с една театрална трупа. Играем представления както в големите градове, така и в малките градчета, в които обикновено нищо не се случва. Зрителите са уважителни, стават на крака, ръкопляскат. Задават ни въпроси и искат да си направят с нас снимка за спомен.

Обнадеждавам се когато виждам, че в затънтените провинциални кътчета хората продължават да се вълнуват. Те все още чувстват и това е сигурен знак, че са добри и че живеят в хармония със себе си.

Скуката е нищоправене. Инертност, която погубва.

След поредно представление в изоставено от Бога градче, малко момиченце ми подарява огромен букет с цветя, гледа ме право в очите и аз виждам благодарността й в тях. Споделя ми, че иска да стане актриса. Скуката ще отмине и нея, сигурна съм.

Обстоятелствата винаги са различни. Нормално е те да се променят, да променят и нас. Те ни превръщат в онова, което сме.

Животът е действие. Ако не излизаме от вкъщи, няма да се запознаваме с нови хора. Ако не усъвършенстваме работата си, обречени сме на развитие в застой – скука, от която няма да можем да намерим спасение.

Същото малко момиченце, което иска да стане актриса, се грижи да намира покрив за бездомни животни. Прибира ги от улицата, почиства ги, храни ги. Сърцето ѝ е огромно, но домът ѝ не е достатъчно голям, за да побере невинните създания, които са оставени сами на този свят.

Момиченце, което ще умее да се грижи и за хора, които вероятно няма да заслужават добротата ѝ.

След подобни турнета из страната аз се прибирам в София обнадеждена, че не всичко е изгубено. Онези, които помагат на другите, трябва да бъдат уважавани. Да обичаме е инстинкт – вродено ни е да имаме отношение не само към храната като средство за препитание, но и към любовта.

Любовта и скуката никога не могат да седнат заедно на една маса.

Вероятно съм прекалено дейна, прекалено усърдна в нещата, които правя. Винаги подозирам в себе си странна нетърпеливост да приключа дадено нещо съдържателно и бързо. Това важи както за домашните ми задължения, така и за приятелството – за мен приятелството е непрекъснатата готовност да помагаш и да заставаш зад своите приятели.

Скуката е мечта, която моят свят не познава.

Дълго ще помня това малко момиче с огромния букет в ръце. То може би наистина ще осъществи мечтата си да стане актриса и може би ще изиграе най-големите роли в театъра. Със същия успех може би ще отгледа деца и ще стане майка за пример. Повечето бездомни животинки ще намерят дом, защото тя има таланта да убеди хората, че добротата е висша проява на нашата човечност.

Скуката убива.

Бог вижда всичко и дава на онези, които се стараят да вървят напред и да се променят към по-добро. Бог винаги е в подробностите, в най-малките от тях. Затова животът е интересен и пълен с провокации за хората, които не владеят нищоправенето.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.