Пътувахме до Румъния с латино бандата Тумбаито за салса фестивал в Брашов, на 100км от Букурещ.

Още миналата година за един друг концерт в столицата им останах поразен, но този път наистина се натрупаха впечатления, които искам да споделя. За съжаление, те засягат повече хората и културата, отколкото икономиката и материалното състояние, а може би всички те са свързани?!

Още с влизането на румънска територия спряхме на бензиностанция да си купим винетка. Останах изумен и възхитен от системата, която изпозлват – след заплащане на таксата, вкарват данните от колата в системата и с това се приключва.

Няма нужда да пазиш касовата бележка, защото ако те спрат, проверяват директно от сървъра. Моментът със стъргането на старата винетка от стъклото не съществува, в тази до скоро смятана от нас за изостанала балканска държава!

Да, това ме наведе на странни мисли: защо пак ние сме с най-архаичната система за пътни такси? Или отново има фирма на някого, която трябва да произвежда тези стикери и да взима пари от данъкоплатеца за пласирането им?! Не, че някоя друга фирма няма да спечели от вкарването на сървър в обслужването... но все пак няколко милиона шофьори ще хабят по-малко нерви за псувни по няколко пъти в годината, а това не е малко!!  

Продължавам нататък... Пътуваме по магистрален участък и забелязвам закономерност в поведението на шофьорите: когато приближа кола в крайно лява лента, моментално ми дават път... защото очевидно се движа по-бързо. Почти свикнах в България с масовото поведение от рода на: "колкото и бързо да си караш, аз няма да мръдна щото не ми е кеф днеска...“ или: "не те забелязвам...“ или: "наистина не те забелязвам, защото съм сам в този свят...“ ;)

Добре, казвам си: въпрос на култура, на възпитание, не би трябвало да зависи само от закона! 

Малко преди да пристигнем в Брашов, минахме през красиви планински пейзажи, курортни селища със ски писти, които се виждат и от двете страни на пътя. Беше неделя и имаше ужасен трафик. Стотици коли наредени в колони, които се прибираха към Букурещ и се движеха в срещуположната на нас посока... И забележете: нито една кола, която да се изтарикати да изпреварва в насрещното!! Нито една!! Стотици коли, спокойно чакащи в колоната!! 

Добре де, нали това бяха дивите румънци, на които ние се подигравахме, че са изостанали, примитивни? Държавата, за която ни съветваха да не минаваме от там. Та в  България дори и сега твърдят, че румънските шофьорите са много лоши! Е, и?!

Със сигурност караме по-бързо от тях и може по-добре от тях да изпреварим няколко коли наведнъж в насрещното!? А какво правим с културата... с възпитанието!? То се изразява на пътя, но не само! Малко по-късно вечерта разбрах как същата тази култура се отразява в поведението и на концерт.

За съжаление там отново впечатленията са много по-различни. Говорим за публика, която освен че танцува чудесно, успява да слуша музиката, да реагира на всички соло изпълнения на музикантите, да ги аплодира, да върне позитивна енергия към изпълнителите. И, разбира се, по този начин да получи повече от колкото е очаквала.

И всички тези впечатления (не само музикалните) важат и за посещенията ни в Истанбул, или в Кипър, или в Скопие... Което ме върна на заглавието: Защо точно ние?!?

В какво сгрешихме – мястото?! Времето?! Хората?! 
Сигурно всеки един от нас има свой отговор на всеки един въпрос. Но огледайте се наоколо! Сякаш сме спрели на едно място, а всички около нас се движат по-бързо, към по-добро!

Не съм имал огромни очаквания от България след промяната през 1989г., роден съм тук, изпитвах силна носталгия, докато живях в чужбина, и се завърнах в България...

Винаги е имало какво да куца в държавата, и какво да ни радва! Но като че ли културата и възпитанието са последният бастион, а този бастион го виждаме да изчезва в далечината с умирането на всяко следващо последно поколение.