Скъпи приятели, за нас е удоволствие да ви представим нашия гост-автор в рубриката "Колонката на". Това е прекрасната Ива Дойчинова - радиоводещ, майка, съпруга, Edna жена...

Споделяме с вас нейния първи материал, специално за читателите на Edna.bg - "Защо на брака му е спукана работата", но преди това - кратко представяне от самата Ива:

Аз съм Ива. Дойчинова е фамилия, дошла неправомерно по законите на социализма от един див дядо, който фамилията тачи и не иска да му стопи името с проста замяна на актуалния дядо, който ти дава третото име.

По тази причина най-вероятно си нося моята дивотия и я споделям с хората. Да си говоря с тях е моята работа. Професия, минала през толкова много радио и телевизионни ефири, че изброяването ще размие смисъла.

А смисълът е общуването. Споделянето и приказването. Така че професията ми е официалният начин да правя това, което обичам. Затова влязох в СУ „Българска филология“, за да мога да си чета книжки и никой да не ми се кара, че прекалявам.

Но вместо да ходя на лекции, бягах в градинката на Кристал, за да си говоря с хората. Явно „правилните“ неща не са ми силата, а побирането във „формати“ ме подлудява.

Така че можем да си говорим неформално, но смислено. На „ти“ и без да е нужно да сме съгласни. Здрас-ТИ на всяка Edna и всеки един тук.

Защо на брака му е спукана работата?

Уточнението за брак е - подпис в гражданското и вричане пред Господ за вярност… по възможност - вечна. Парадоксално, но аз вече доста години съм с този статут, но това не променя мнението ми, че бракът е една остаряла надежда за сигурност.

При това, запалена от любов, която е тук и сега. Толкова е безпредметно, колкото и мечтата на малко момиченце да стане учителка - да мине през църквата и администрацията, да се подпечата с мъки и трудности, докато не се озове до 30-годишен трудов стаж със съответните албуми на випуските.

Малкото момиченце има нужда да се влюби в още толкова много мечти и идеи. Да си пофлиртува с тях, да им се наслади....и да ги напусне. Ако обаче има желание, нека каже „да“ много пъти в живота си на тази учителска мечта и тя се окаже нейното щастливо осъществяване – тя ще бъде в една дълга любовна афера, която ще нарича призвание.

Същото е и в този топъл и красив свят, наречен споделена любов с друг. Това, което ви прави НИЕ, е многократното „да“, казано осъзнато и далеч невинаги в комфортна и безпроблемна ситуация. За да казваш „да“ всеки ден, ти е нужна свободата на избор.

Абсолютната свобода да определиш кой искаш да бъдеш и къде. В тази абсолютна свобода такива обстоятелствени пояснения за „дълг“ като подпис, обещание, отговорност могат само да сложат тротил пред вратата на клетката. И да я гръмнат по-звучно от Менделсон.

В терминологията на брака има такива образувания, които се римуват с „рака“ като „съпружеско задължение“ и „поеми си отговорността“.

Кажете го на една питка във фурната и тя моментално ще се спихне, без да ѝ пука за задълженията към вашия глад и отговорността към гостите. Ако вложите любов обаче и предварително ѝ простите, крайният резултат може да ви даде най-доброто от питкавото си ухание и сладост.

Затова на брака му е спукана работата – борави със стойности в бъдеще и краен резултат, за които никой не може да носи отговорност. Да ѝ дадем на любовта единственото, от което се нуждае – свободата да избира всеки ден. Това може да продължи кратко, може и много дълго. Но кое е важното – как се чувстваме или колко дълго удържахме?

Питам се - кое е повече любов – романтично парти с бяла рокля на зелена моравка или да катерите заедно една библиотека по вити стълби в спалнята на децата? Мхм. За първото ви трябва поп, а за второто – да се познавате достатъчно, за да не се притиснете в стената.

И да създавате любов с продължение…

Пишете на Ива Дойчинова на edna@netinfocompany.bg.