Можем да различим и разпознаем младостта по усмивката.

Усмивката често издава възрастта ни и сякаш с годините някак се променя. Житейският път и личностното развитие правят хората по-намръщени и сърдити.

Не е ли парадоксално, че често зрелостта и личностното развитие ни отдалечават от едно от най-красивите ни изразни средства? Не е ли странно, че когато сме млади, усмивката ни е приемана като знак за позитивъзъм, а когато видим “зрял” и “засмян” човек, често я обвързваме с наивност?

Все повече се възхищавам на така наречената наивност, ако я видя в човек над 30-годишна възраст.

За мен това е символ, че именно този човек е намерил баланс между зрелостта и ентусиазма. За мен това е сигнал, че човек е способен на всичко и не е загубил едно от най-ценните предимства на младостта, а именно въображението.

Ентусиазмът и въображението ни карат да вярваме, че сме способни на всичко. Когато все още не са обучени и натоварени с предишния ни опит, именно те ни карат да побеждаваме и да се усмихваме.

Все по-често се наблюдавам, че още преди да предприема някаква крачка, на базата на опита си вече съм предубедена към крайния резултат.

В този смисъл осъзнавам, че всеки мой успех и пътят до него са причината всяко следващо постижение да е по-трудно.

Вярвам, че съхраняването на ентусиазма и въображението също се учи. Вярвам, че ако ги превърнем в навик и се научим да ги прилагаме в ежедневието ни, можем да запазим детската ни усмивка.

Вярвам на всеки над 30, който се държи по детски, защото знам, че за децата няма нищо невъзможно.

Пишете на Лилана на edna@netinfo.bg.