Обаждам се по темата, защото имам твърде различно мнение от общо демонстрираното.

Твърдо (и крайно, ако щете) съм ЗА правото и толерирането на майката да кърми.

Също така смятам, че щом една майка се е почувствала засегната или дискриминирана, тя има право да потърси правата си в съда, по който и да е въпрос.

Просто не мога да се съглася с едностранчивото тълкуване на правата, защото единственото по-лошо нещо от липсата на права е злоупотребата с права.

Никой не е единствен на света.

Освен правата на майката да кърми в мола, съществуват и правата на всички тези, които не са съгласни да стават свидетели на кърменето.

Без да им се налага да се оправдават и обясняват защо. И без значение, че кърменето е симпатична, трогателна и разтапяща гледка и интимен акт на цялост между кърмачето и майката (макар фонът на мола да не ми се връзва с този акт).

Собственикът на мола също има права да наложи регламент в частния си обект и ние можем да се съгласим с този регламент или да не се съгласим, като не стъпваме там. Но е неуместно да коментираме правилата на дома, който не е наш дом и нищо в нашия живот не зависи от този мол.

Вижте, молът не е публично място, каквото да речем е един парк, а частно пространство, което може да се ползва публично.

Не искам да се заяждам, защото една майка е свещена и е факт, че ако има случай, в който правилата не трябва да се спазват толкова педантично, този случай трябва да е за майка с дете. Ясно.

В конкретно коментирания случай ми остава лош вкус в устата, защото мястото, което е определено за кърмене, във всички случаи е на разстояние, което майката може да вземе без особени усилия. 

Ако отида някъде с малко дете и на него му се допишка, или нещо друго, просто му казвам, че трябва да стисне и да стигнем до тоалетната. Тя все пак е в същата сграда. Брутално е да се държи сметка на една майка, как кърми, но за да ѝ направят забележка, може пък и кърменето да е било по-демонстративно от безценната близост между майка и бебе.

Има и друго. Молът не е безалтернативнa локация за разходка, така че отивайки там, всяка майка трябва да е подготвена за спецификите на това място. За удобствата и неудобствата.

Тази жалба за дискриминация е единствената, за която съм чувал.

Приемаме, че статистически може да има и други, но във всички случаи огромната част от майките, които са попадали в подобно положение, са намерили начин да се справят, без да се стига до подобни жалби или до лишени от кърмене бебенца.

Не искам да сравнявам мнозинството с малцинството и се възхищавам на майката, която търси правата си.

Обаче не бива и да забравяме, че никой няма право на монопол върху правата и истината.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.