Радостта от живота е състояние на духа. То се възпитава с времето и е пряко свързано с хората, които срещаме.

Винаги съм се чудила, защо обикновено човек се държи затворено и дистанцирано, когато среща някой друг. Дали гордостта не е основна пречка да бъдем добри и щастливи? Гордостта не само като основен порок, но и като невъзможност, насадена от самите нас да не изпитваме радост...

Смятам, че непрекъснато трябва да споделяме своята обич. Трябва да изразяваме чувствата си, свързани с любов. Да бъдем добри един към друг. Непрекъснато забравяме да казваме "Обичам те" или твърде късно осъзнаваме, че сме изпуснали момента да изречем тези думи.

А самият живот е любов. Вярвам, че в това се крие основния смисъл да живеем.

Ако се научим да бъдем радостни, всеки проблем ще изглежда по-незначителен. Добрината ни към хората ще се прояви и в отношението ни към всичко, което ни заобикаля. Цветовете ще станат по-ярки, цветята още по-красиви, но по-важното е, че балансът в самите нас ще ни държи в състояние на добронамереност и толерантност.

Наближават най-прекрасните празници. Нека по Коледа направим стъпка към нашите близки, като ги зарадваме с малък подарък или поне като им кажем "Обичам те".

Гарантирам ви, че това ще ви накара да изпитате радост.