Професията - какво чудесно място за живот.

За мен професията е мястото, в което имам щастието да живея, да се създавам, да търся любовта.

Когато човек открие своята професия, тогава той намира нов смисъл на живота. Търсенето на призванието не е лесен процес.

Аз например, когато бях в гимназията, не бях сигурен какво точно искам да правя със себе си и каква професия да избера. Вярно е, че през цялото си детство актьорската работа ме е привличала. Имал съм интерес към нея и въпреки това, на осемнадесетия си рожден ден не знаех какво ще правя.

Изборът на занимание, което ще заема голяма част от живота, е трудно и важно решение.

Какво ми помогна да поема по пътя на театъра и да се превърна в актьор? Преди всичко вярата ми, че съм предопределен да бъда актьор. Нещо като съдба. 

Желанието, интересът и любопитството са част от съставките, но ВЯРАТА и ЛЮБОВТА са най-важните за мен. Любовта към професията.

Няма по-голямо щастие от това човек да обича заниманието, с което си изкарва хляба. Толкова по леко и неусетно минава работата тогава... Като че не е работа!

Един знак от съдбата например, беше когато след втори кръг от изпитите в НАТФИЗ се разхождах по ул."Стефан Караджа". Минавах покрай Сатиричния театър и от козирката на сградата един театрален гълъб ме "заплю"!

ДА! Наака ме по рамото! Какъв късмет само! В един миг повярвах, че ще мога да се справя и че избора ми ще е правилен, и за цял живот.

В този момент си казах, че няма как да не станат нещата. Вече бях сигурен, че ще ме приемат в НАТФИЗ! И така и стана! Няма случайни неща, казвам ви :)

Сега ви разказвам всичко това от позицията на вече потеглил по своя път човек. Съзнавам, че много млади хора не са наясно какво ще се случи с тяхната работа. Мечтаят за едно, вършат съвсем друго...

Пожеланието ми към тях е да не се отказват от мечтаната професия, да опитват упорито, да търсят знаците и най-важното - да вярват!