Да прецакаш дългогодишно приятелство с някого, е най-глупавото нещо на света. Особено, когато причина за това са куп меркантилни подбуди.

Желанието да блеснеш, да се помислиш за значим, да се възползваш от среда или от нечии пари. Компромисът да простиш е проява на благородство, но понякога няма за какво да се прощава. Прошката трябва не само да бъде поискана от сърце, но и осъзната с ума.

Наказанието винаги има възпитателна функция. Когато едно прецакано приятелство не е приключило заради обикновено недоразумение, то няма за какво да бъде подновено. Махаш с ръка и забравяш. На секундата.

Такива приятелства трябва да приключват внезапно и лесно.

Въпросът не е в нараняването. Всичко се преживява, а и както казва в една своя популярна песен моят приятел Руши Видинлиев "всичко се връща". Въпросът е в неоправданото доверие и в това, че не си познавал човека, който е бил част от живота ти.

Пил е виното ти, хранил се е на масата ти. Никое предателство не трябва да бъде прощавано. Важното е, че винаги остават шепа приятели, на които можеш да се довериш и да обичаш, защото времето е доказало тяхната любов към теб.

Стигат двама. Дори един стига. Стига да е истински.