"Знаеш ли кое е най-тежкото престъпление?" – каза Брандън.

Именно каза, а не попита. Каза го с тон, който не търпи възражение. Винаги звучеше така, когато задаваше въпрос, чийто отговор му бе ясен. И то по начин, който не търпи възражения.

“Най-тежкото престъпление е това, че не искаме да се зарадваме искрено на успеха на ближните, че и на по-далечните!”

Така щеше да започне този текст, ако беше март. Защото ставам на 38.

Работата е там, че сега е януари и нещо отвътре ми подсказва, че на дневен ред са равносметките и обещанията.

Добре! Обещавам тази година да не си лягам с грим и да си подредя тефтерите от миналата година. Обещавам най-сетне да закарам колата на гаранционен преглед, като преди това опразня багажника.

Обещавам да си направя план и тържествено обещавам, че няма да го спазвам.

Обещавам да подредя килера и най-накрая да си купя от онези пластмасови поставки, които държат петуниите изправени. Обещавам да си избеля зъбите и да отделя коледната украса от тази за Свети Валентин. Като казах Свети Валентин, се сетих, че е време да разделя сутиените от бикините, с които не са комплект. А може и да са, но като съм ги прала отделно едните са променили цвета си, а другите – не.

Иииии, ами ако не са мои?! Че какво ще прави чуждо бельо в моя гардероб – значи сa мои. Време е да ги сменя.

А, обещавам да сменя капачките на обувките, които втори сезон возя в багажника на колата и също така да изхвърля списанията, които 11-та година събират прах в кашона под бюрото.

Обещавам да изпера плюшените играчки на дъщеря ми и да ги занеса на някого, който ще им се радва повече. Обещавам и тази година да започна да уча испански и също така обещавам, че ще посадя дърво. Ох – това последното го разобещавам, защото посадих дърво миналата година.

Време е да направя ремонт на къщата – това не го направих миналата година, но не го и обещах.

Обещавам да не си правя равносметки. Това май ще е единственото, което ще спазя. Че за какво са ми равносметки, като не мога да върна времето назад, за да поправя нито сметката, нито равното.

Никакви равносметки. Имам само едно "Благодаря". Благодаря ти, Господи!

Свърши ли януари? Да заповяда февруари! Равнис! Мирно!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.