У дома има книги. Много книги. През страниците на голяма част от тях се прокрадва миризмата на изкусни ястия, екзотични блюда, кулинарни шедьоври и най-прости менюта, съставени на бързо и на крак за пригладнели обитатели на уютния ни дом.

Между кориците на други пък отекват стъпките на ексцентрични пътешественици, усмихнати философи или отегчени пътуващи, записали поредния маршрут след моментно просветление свише или просто заслепени от слънчевите лъчи, откраднали процеп през люка на самолета, разкрил гледката на безгрижни пухкави облаци, неизменен спътник на всяко излитане към поредната дестинация.

Има книги, чиито листа шумят в цвят сепия и стари дантели. Литературни класики, прашасали в очакване на поредното завръщане под нощната лампа. Евтини кримки и скъпи албуми, съвременни литературни компромиси и ненадминати шедьоври, запечатали завинаги знаменитата биография на този или онзи гений.

Любимата ми част, обаче е пристигането на „новата” в нашия дом. Тя стъпва тихо, на пръсти, срамежливо се подпира на лавицата и очаква с нетърпение момента на своята премиера. Представянето ѝ пред обитателите на дома може да не настъпи скоро. Да не говорим, че може никога да не настъпи, но тя продължава тихо да се адаптира към новото място извън зоната на комфорт в книжарницата.

Случва се „новата” да гостува за кратко в друг дом или завинаги да се нанесе на друга лавица, сред книжните портрети на други исторически величия, пътеписи, повести, романи или нескопосани подобия на литература.

Другата ми любимост от живота на книгите и хората е тяхното социално обсъждане. Литературни четения, книжни клубове, шумни презентации – много подобни на безсмислени коктейли, задължително овкусени от „четящите” групи в социалната мрежа.

Като започнем от находчивите им заглавия: ”какво четеш”, „любима книга” и други все така забележително титуловани групи, в които се обсъждат дори и книги. После темите – „падате ли си по някого в групата”, „ще ми препоръчате ли книги за пътуване”,  „уау, сега започвам „Война и мир” – какво ще кажете за нея”.

Сигурно тези групи не са предназначени за мен. Знам ли, но точно в тези мигове не мога да не се сетя, че четенето е интимно преживяване, а споделянето със себеподобни го прави живо, емоционално и наситено с преживяване от друг тип. Ценност, която в тази бездуховност е важно да бъде съхранена, дори в групи, основани от хора в социалните мрежи, които никога не са се виждали помежду си. 

Връщам се у дома, където има книги. Много книги. Част от тях са четени множество пъти, има такива, чиито страници са прогорени от сълзи, както и такива, на които в редовете са добавени бележки, въпроси, разпилени мисли, удивителни и други белези на съавторство. 

Навярно четящото любителство не предполага такова варварско отношение към книгите. Със същата страст би защитило и изтънчения вкус към определени книги и създаването на стил в четенето. И навярно четящото множество, ако изобщо днес можем да го наричаме множество, ще бъде право.

Но времената се менят. Нравите също. Стилът е устойчив, но аксесоарите не. Важно е единствено четенето.

Защото докато у дома има книги, много книги, няма никакво значение какво дават по телевизора. 

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.