Истината е трудно нещо. За да достигнеш до нея, трябват усилия и хора, които да я приемат.

Лицемерието вероятно е вродено в хората. Вероятно то е свързано с инстинкта за оцеляване. Ежедневно си служим с "невинни" и "малки" лъжи, които сякаш оправдават премълчаването на прости истини.

Да бъдеш открит, означава да си в съгласие с душата си. Лъжата трупа огорчение и с времето човек започва да се обвинява за неща, които е могъл да избегне с казването на няколко думи.

Истината не е компромис, тя е необходимост.

Истината прави съществуването ни достойно и изпълнено със смисъл. Откровеността също се възпитава. Времето е важен фактор, защото с течение на годините човек трупа опит и чрез опита оценява доброто и разбира кое е зло.

Мисля, че трябва да полагаме усилие да се учим от собствените си грешки, като бъдем добри. Защото истината е неразривно свързана с добрината. Когато крещиш нещо в състояние на раздразнение, думите са обвинения, които заместват истината.

А истината винаги е една и винаги предполага двама души - единият, за да я изкаже, и другият - за да я чуе.