Цветята правят живота прекрасен. Обожавам ги, защото някак обозначават нашето съществуване. Доверявам се на хора, които обичат цветя. Обикновено те не умеят да лъжат.

Харесвам повече цветята, които растат в саксия или такива, които сама съм посадила в градината си. Да гледам как растат и как се развиват, ме изпълва с възторг и любов.

Харесвам, разбира се, и цветята във ваза. Те придават на къщата красота и уют, особено през зимата, когато цветята на двора спят зимния си сън. Във вазата растенията не оцеляват дълго, затова понякога ми се струва по-егоистично да се възползваме от красотата им.

Наскоро посадих в градината уханна магнолия с огромни бели цветове. Мирисът й така омайва, че всичко друго сякаш престава да има значение. Не мисля за проблеми, за лоши постъпки на хора и забравям обичайните разочарования.

Уханието на магнолия ме кара да се чувствам прелестно. Гледам този храст, после притварям очи, оставена изцяло в прегръдката на неговия мирис.

Толкова много обичам цветя, че без тях едва ли бих могла да обичам каквото и да било.

Няма значение какви са. Няма значение колко са. Дали са в саксия, посадени покрай тревата на двора или във ваза, цветята ме правят добра и щастлива.

А когато човек е добър, той носи радост и на другите.