Ето как стоят нещата. Взимам повод от добрата и лошата новина на Симо.

Повече от 20 години се занимавам с това, което истински обичам - комуникации.

Спомням си далечната 1993 година, когато направихме първата комуникационна кампания на "Супершоу Невада". Аз бях едва 17-годишна. Не мина и месец и всички говореха за шоуто, в което се дават предметни награди с особено големи размери.

Е, невинаги позитивно - имаше и критики, но от дистанцията на всичките тези години негативните краски са съвсем избледнели и повече хора си спомнят или усмивките на момичетата, или опашките. За билети, не за кисело мляко.

Да не говорим, че ако се поразровим, ще намерим и собствениците на хладилник, пералня или автомобил. За да притежаваш нещо от гореизброените днес, трябва пак да чакаш на опашка, но този път за кредит.

През 1993 година също имаше скандални и лоши новини, но някак надпреварата не беше толкова ниска и недостойна. Днес рейтингът е всичко, а медиите много.

В конкурентната битка се включиха и социалните мрежи. А в едно общество, в което ценностите не са фундамент, е много трудно да се отсее стойностното от пошлото.

Особено там, където свободата е като скъсан маркуч: бълва струя в неконтролируемо многообразие и няма сила на земята, която да го спре, без да измокри всичко наоколо. И казвам измокри, за да не използвам по-грозната дума.

Тази седмица едно дете обяви, че продава органите си, за да помогне на страдащите от мускулна дистрофия. После стана ясно, че това е зле измислен PR-ход на Българската асоциация за невромускулни заболявания.

Новината събра погледите на публиката светкавично. Денят не бе превалил и настроенията вече се люшкаха между “осанна” и “разпни го”. Когато стана ясно, че всички сме се хванали на въдицата, градусът рязко се промени и историята някак безславно заглъхна.

Остана само пулсиращият комуникационен въпрос – докъде можем да си позволим да стигнем в скандалното представяне на една шокираща “новина”?

Ето какво ми подсказва опитът на специалист, посветил половината си до тук живот на комуникациите:

* Добрата комуникация е позитивната комуникация.

* Устойчивата комуникация е комуникацията, която позволява надграждане на информацията и публичното одобрение с всички средства.

* Публиката винаги изразява готовност да подкрепи социална кауза, когато идеята бъде представена добронамерено и елегантно.

* Всяка знаменитост, независимо от мащаба, с готовност ще се включи в устойчива кауза, но никога в такава, която би опетнила името ѝ.

 * Много по-умно е да направиш медиите си съюзници, като ги поканиш и запознаеш с идеята си, отколкото, като ги подвеждаш с евтин PR-трик.

Медиите и социалните мрежи изобилстват от примери. Ще обобщя с пример, който се изпречи пред лицето ми в последните два дни.

Изумителен талант подготвя музикален проект. Задължителният към него видеоклип изобилства от сцени на насилие, разиграващи се пред лицето на едно дете. Елементарната човешка етика изисква този проект никога да не види бял свят.

Аргументът на създателя беше също толкова солиден. Мрежите за споделяне на видеосъдържание са пълни с подобни клипове. В тях участват най-големите знаменитости на нашето съвремие. Тези, от които децата ни взимат пример. Съгласих се светкавично с него.

С единствената забележка, че когато в едно общество ценностите са на почит в живота, а насилието изригва само в художествена форма, тогава всичко си е на мястото.

Тук все още не сме пораснали толкова, че да разграничим видеосъдържанието от живия живот! Според библейския прочит до историческото израстване ни остават някакви си двайсетина години... Късмет!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.