Започвам с едно писмо, провокирано от предния ми материал “Две неща, които можем да вземем от американците”. Ето го:
“Здравейте, по принцип нямам нищо против чуждите традиции, но се дразня, когато някой избира най-глупавите! “Thanksgiving Day”? Има толкова дни, в които човек може да е благодарен (около 365) - 26 декември (Ден на бащата), 8 март (този всички го знаят), 24 май, 1 ноември и още има, ама не!
Наистина ли трябва да се пропагандира тъпотията (американщината)? Човек трябва да е благодарен всеки ден (винаги има за какво), а ако не може, значи един-единствен ден ( “Thanksgiving Day”) е безмислен. А за списъка за изпълнение съм твърдо ЗА!
P.S. Ако съм оскърбил някой, моля да ме извините, но пък ще съм благодарен, че сте прочели мнението ми."
Господине, не само го прочетох, ами и ще ви отговоря. Първо – благодаря за писмото! Много се радвам, когато получавам писма. Чета всички.
Не винаги ги публикувам или имам възможност да им отговарям, разбира се, но те ми помагат да разбера дали темите, по които пиша, ви допадат, както и да знам вашето мнение. А и често да науча нещо ново.
Да. Така е. Има 365 дни, в които имаме възможност да сме благодарни. Аз също не чакам определена дата за това. Един от по-старите ми материали: “Любовта не чука един път в годината” също потвърждава мнението ми. Но предложението ми не бе да живеем като американци или да се чувстваме като такива. Това и няма как да стане.
По света има дни за всичко. “Дойче веле” са изготвили списък, в който всеки ден е посветен на нещо. Ние също добавяме своите специални дни към календара. Ден на световния мир, Международен ден на земята, Ден на Европа или на победата, Ден на Тракия, на водата, на програмиста, на предприемача, Ден без тютюнев дим, Ден на труда, на бащата, на майката, благодарността, природните паркове, Ден на народните будители, на книгата, на независимостта.
Има и Ден на пролетта, на целувката, на гушкането, на студентите, Ден на търпението, на социалната справедливост, на майчиния език, на ергените и момите, ден на здравословното хранене, Ден на смеха, на танца, на слънцето, на млякото, храносмилането, леките жени, на семейството, музеите.
И още: на млякото, мечките, кафето, музиката, Ден на придвижването без кола, Ден на редките болести, и дори на тоалетната и на снежния човек.
И така. В предния ми материал дадох пример с “Thanksgiving Day”, точно за това. За да не търсим и чакаме конкретен повод за благодарност. Да не учим децата ни, че трябва да са благодарни само по празници (особено на Коледа) за точно определени неща и в точно определени дни. А понякога да ги подсещаме, че ежедневните неща, с които са заобиколени, също не са даденост.
Приемете примера с “Thanksgiving Day” не като повод за имитация, копиране или американизиране. А като повод да се замислим още веднъж за нещата, за които да сме благодарни по принцип, в ежедневието ни.
Преди време бях чела в Edna книга много интересен начин да оценим това, което имаме. Да напишем на един лист не какво желаем да притежаваме, а какво вече имаме. Дори и детето ви да не може да пише, направете го заедно.
Започнете да изброявате например телевизора, компютъра, който използва (ако ползва), неговото легълце, любимите му играчки и прочие и прочие.
И когато детето ви иска още и още, може да му припомните какво вече има. Аз ще го направя. Сега!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
